Днес, 20 август, се навършват 126 години от рождението на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Който харесва ужасите и научната фантастика, знае какъв майстор е писателят. Неговото име се нарежда сред първите американски автори на мистерии, а според мнозина той заема достойното второ място след Едгар Алън По.
Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919), „Плъхове в стените“ (1924), „Кошмарът в Дънуич“ (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931), „Обитателят на мрака“ (1936), „Сянка над Инсмут“ (1936), „Из планините на безумието“ (1936) и особено “Зовът на Ктхулу“ (1927) Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, и подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят – отвъд булото на спокойствие и самоувереност, обвило човешкото съзнание, се крие познанието за ужасяващата и неизмерима мощ на космическия цикъл.
У нас Лъвкрафт е познат най-вече с книгите „Некрономикон“ и „Шепнещият в тъмнината”.
Представяме ви избрани цитати от американския „свръхестественик“:
„Достатъчно са ми отворени очите, за да видя, че мнението на никой човек не струва нищо, освен ако не е подкрепено с искрена информация, за да стане така, че да се знае за какво изобщо говори.”
„Светът наистина е комичен, но шегата е с човечеството.”
„Това, което човек прави, когато му се плати, няма значение. Това, че той е чувствителен инструмент към красотата на света, е всичко!”
„Най-милостивото нещо на света е неспособността на човешкия ум да съвместява цялото си съдържание.”
„Никога не питам човек каква е неговата работа, това не ме интересува. Питам какви са неговите мисли и мечти.”
„Един Господ знае къде ще свърша, но е сигурно, че няма да съм на върха на нищо. Не че особено ме интересува.”
„Не бих изкарал и седмица без частната си библиотека. Бих се разделил с всичките си мебели и бих живял и спал на пода, преди да се разделя с 1500-те книги, които притежавам.”
„Океанът е по-древен от планините и е натоварен с мечтите и спомените на Времето.”
„Страхувам се, че ентусиазмът ми се изпарява, когато от мен се изисква истинска работа.”
„Работа без песен е като изморително пътуване без край.”
„По-невероятна от мъдростта на старите хора и мъдростта на книгите е мъдростта на океана.”
„Но не са ли мечтите на поетите и приказките на пътешествениците пословично неверни?”
„Търсачите на ужаса достигат странни, далечни места.”
AFISH.BG
