„- Представи си, че си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрица. Но когато се мъчиш да излееш разтопения метал, той отказва да потече, защото не иска да е камбана, а меч.
– Но металът не избира калъпа си.
– Не, не го избира! Не можеш да въстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да въстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от Вселената, която е неизменното...”
Това е откъс от книгата „Сътворението” на американският писател Гор Видал. Признат за един от най-видните интелектуалци на ХХ век, той идва на белия свят на 3 октомври 1925 г. и си отива завинаги от него на 31 юли преди четири години.
Видал е син на Юджийн Лутър Видал, един от първите военни летци на САЩ, и на актрисата Нина Гор. Негов дядо по майчина линия е сенаторът Томас Гор, а вторият му баща е потомък на вицепрезидента Аарън Бър. Доведен брат е на Джаки Кенеди, далечен братовчед е на президента Джими Картър, както и на Нобеловия лауреат Ал Гор. През 1943 г. завършва „Phillips Exeter Academy” и се записва в армията, служи на Алеутските острови до края на Втората световна война.
Гор Видал е автор на повече от 20 романа. Първия – „Уилиуоу”, написва едва 20-годишен, след което излизат „Градът и стълбът”, „Вицепрезидентът Бър”, „Линкълн”, „Империя”, „Холивуд”, „Калки”, „Вашингтон, окръг Колумбия”, “Сътворението”, “На живо от Голгота” и други. Част от тях са преведени и на български език.
Предлагаме ви 20 мисли на Гор Видал, подбрани от HighViewArt.com:
1. „Повечето животи са прекарани в слагане и сваляне на маски.”
2. „Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят.”
3. „Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч са: „Аз нали ти казах?!”
4. „Първо кафе, после оригване. И Музата идва.”
5. „Глупостта на умния винаги е по-голяма от тази на тъпака.”
6. „Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си.”
7. „Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на съдбата ни – нашето семейство.”
8. „Всеки път, когато приятел постигне успех, нещо в мен умира!”
9. „Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.”
10. „Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.”
11. „Стилът е да знаеш кой си, какво искаш да кажеш и да не те интересува какво мислят останалите.”
12. „Доброто дело никога не остава ненаказано.”
13. „Историята не е нищо друго, освен клюки за миналото, с надеждата, че може и да са истина.”
14. „Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е защото ги мамиш или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали.”
15. „Не е достатъчно да постигнеш успех, другите трябва да се провалят.”
16. „Непрекъснато чуваме: „Къде са ни писателите?” Въпросът, за който си струва да се ядосваме, е: „Къде са читателите?”
17. „Съседът на човека винаги е негов враг. Такава е природата на нещата.”
18. „Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време!”
19. „Никога не пропускам шанса да правя секс или да се появя по телевизията.”
20. „Това, което сме, рядко е това, което искаме да бъдем, докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните.”
Снимка www.popscreen.com
AFISH.BG
