Анри Рене Алберт Ги дьо Мопасан е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ. Роден е вероятно в замъка Миромеснил около гр. Диеп на 5 август 1850 г.
Мопасан от детство си може да се похвали с прекрасно здраве, макар че майка му цял живот е страдала от неврози, а брат му , който по професия е лекар, умира в болница за душевноболни.
Баща му е благородникът бохем Густав де Мопасан, който купува от гражданския трибунал на град Руан правото да добави в името си приставката „дьо“ . Неговата майка Лора дьо Поатвен е умна, властна, високообразована дама, която в същото време е нервна и избухлива; не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова и през 1860 г. го напуска, а в края на 1862 г. се развежда с него. За Ги, който е на единадесет години, това е голям удар. Лора посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Ги дьо Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там поради неспазване на църковните порядки. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През октомври 1869 г. Мопасан започва да изучава право в Сорбоната.
От 1872 до 1880 г. писателят работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството му – Густав Флобер който е не само негов учител, но и пътеводител за цялата френска литература след войната. Положителното влияние на психолога-реалист Флобер много скоро спомага Ги дьо Мопасан да заеме първо място измежду водещите френски литературни гении. Мопасан се увлича по астрономията и естествените науки.
Смятан е за един от най-големите майстори на късия разказ. Творбите му са уж безпристрастни, понякога – комични, а се помнят цял живот заради великолепния стил и фино обрисуване на ситуации и герои. Описва всекидневни битови ситуации, разкриващи скритите страни на хората. Едно от най-известните произведения на Мопасан е романът „Бел Ами“. Френският писател е сред най-продаваните класици в света. Прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 г., когато се опитва да си пререже гърлото. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където и умира на 6 юли 1893 г.
Представяме ви избрани цитати на писателя:
„Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.”
„Най-обикновените жени са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните дилеми със способности, граничещи с гениалност.”
„Войната е варварство, ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг, ако защитаваш родината си.”
„Патриотизмът е като религия. Той е яйцето, от което се излюпват войните.”
„Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.”
„По-добре да бъдещ нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.”
„Който не уважава себе си, е нещастен, а който е прекалено самодоволен – глупав.”
„Всяко правителство е длъжно дотолкова да избягва войната, колкото капитана на кораб корабокрушението.”
„Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа. Започнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия на живота ни.”
„Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!“
„Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. … Хубаво е да бъдеш обичан.“
„Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи, тя се превръща в ужасно бреме.“
„Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.“
„Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.”
„Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от космическата скука.”
„Всичко в живота е въпрос на нюанси…“
„Обикновената целувка никога не е толкова добра, колкото откраднатата.“
Димитър Янков, AFISH.BG
