Илер Жермен Едгар де Га (каквото е рожденото му име) е френски живописец, график и скулптор, един от най-видните представители на импресионизма. Роден е на 19 юли 1834 г. в Париж в аристократичното семейство на Огюст де Га и Селестин Мюсон. Баща му бил банкер, а майка му принадлежала към френско семейство, което се установило в САЩ. Той бил най-голямото от пет деца. На 13-годишна възраст Дега загубва майка си и товa е сериозен удар за него. По-късно, под влияние на новите социални идеи, той променя фамилията си от де Га на по-малко аристократичното Дега.
Желанието му да рисува се проявило още в детството. През периода 1845 и 1852 г. учи в лицея Лудвиг Велики. Баща му искал той да стане юрист и през 1853-а Дега е приет в юридическия факултет на Парижкия университет, но няма особено желание да се занимава с право. А и доброто материално състояние на семейството му позволявало той да се занимава с живопис, без да се притеснява за препитанието си.
През 1855 г. вече е част от Школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот, но бързо осъзнава курса му за безполезен. Година по-късно, неочаквано за всички, Дега зарязва обучението и заминава за Италия. В този период негов кумир е Веронезе. Едгар изучавал творбите на големите майстори в живописта в Лувъра. Особен интерес у него предизвикват платна на Белини и Джото.
През 1860 г. художникът открива свое студио в Париж. Към този период се отнася и знаменитият му автопортрет с цилиндър и ръкавици. Бързо се установява в арт средите, без да изпитва финансовите затруднения на своите съвременници. През 1866-а изоставя историческите сюжети в картините си. По време на едно негово посещение в Нормандия Дега е очарован от конете и те се превръщат в една от любимите му теми. Заедно с балета.
Запознава с Мане. Приятелството им е бурно, прекъсвано от чести свади, но продължава до смъртта на самия Мане. Именно около тях двамата се обединяват младите творци, чийто творби са отхвърлени от журито на Парижкия салон през 1863-а – Моне, Реноар, Сисле, Фредерик Базил и др. стават известни като първите импресионисти.
През 1870 г. вълната на френско-пруската война стига до Париж. Дега се записва доброволец в армията. Служи в пехотата и артилерията. За жалост след тежка простуда художникът губи част от зрението си. Само три години след това баща му умира, а цялото наследство отива за покриване на дълговете. Така Едгар се принуждава да предлага платната си за продажба. На 15 април 1874 г. под името „Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др.“ се открива първата изложба на импресионистите.
Заради влошеното зрение Дега спира да рисува 10 години преди смъртта си, но картините му се продавали за баснословни цени.
Едгар Дега умира на 27 септември 1917 г. в Париж на 83 години като признат художник, считан зa един от най-оригиналните и ярки творци на импресионизма. Погребан е на гробището Монмартър в Париж. Оставя след себе си повече от 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и повече от 150 скулптори. Известни негови творби са „Балетна репетиция“, „Звезда“, „Сините танцьорки”, „Абсент”.
Само година след смъртта на художника поетът и критик на изобразителното изкуство Гийом Аполинер пише през 1918-а:
“Много от тези картини и пастели, изпълнени с живот и светлина, един ден ще намерят пътя си към нашите музеи, за да се превърнат в доказателство за дълбочината на неповторимата френска грациозност; грациозност, която е изпълнена с такова ухание, че цветният прах от пастелните творби на Дега сякаш я е запазила за по-късни времена.”
Само преди дни рисунката “Трите танцьорки” на Едгар Дега, която е била конфискувана от нацистите по време на Втората световна война, беше продадена на търг за 462 500 евро на италиански колекционер.
Заглавна снимка: Едгар Дега, фотопортрет -1895 г.
AFISH.BG
