Днешните момчета със сигурност не са като момчетата отпреди 50-60 години. Най-малкото заради „дребната” подробност, че, унесени в дебнене на покемони и прочее виртуални измишльотини, не се сещат да посегнат към приключенските романи от детството на своите бащи и дядовци. Навремето с автори като Емилио Салгари не едно хлапе обиколя морета и океани, наблюдава пиратски нашествия, бури и корабокрушения…
Прочутият италиански писател е роден на днешния ден – 21 август, през 1862 г. във Верона. Завършва морско училище в родния си град и мечтае да стане капитан на далечно плаване. Но… не успява да издържи конкурса. Съдбата му отрежда друг занаят, в който са нужни фантазия и дар слово.
Още докато учи, Емилио написва първия си разказ „Папуаси” (1883). Съобщава на бъдещия си издател, че има „неща в духа на Жул Верн и Фенимор Купър”, а след 1887-а окончателно решава да се посвети на писането.
Салгари оставя наследство от над 200 разказа и романа, сред които „Сандокан срещу тигъра на Индия”, „Малайски пирати”, „Последната битка на Сандокан”, „Черният корсар”, „Картаген в пламъци” и т.н. Въпреки огромната си популярност (по негово време най-вече в Италия, Испания и Португалия), писателят цял живот изпитва финансови затруднения. Трудно понася бремето на натрупаните дългове и съпътстващите ги семейни проблеми и сам посяга на живота си. Умира на 25 април 1911 г., след като си прерязва гърлото като истински самурай.
Спомняме си за любимия автор на приключенски и исторически романи с цитати от негови произведения:
„Спящият човек винаги е миролюбиво настроен.”
„Да четеш е все едно да пътуваш без багаж.”
„Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност, рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка, която сякаш изведнъж бе изплувала от вълните.”
„Това са убежища за корабокрушенци.
– И кой ги строи?
– Англо-индийското правителство. Реката е по-опасна, отколкото ти се струва, братко, поради огромните маси пясък, които течението премества непрекъснато, така че корабокрушенията тук са много по-чести, отколкото в морето.
– Но не разбирам защо убежищата за корабокрушенци трябва да приличат на кули… и без стълби са, погледни!
– Тъй като джунглата гъмжи от кръвожадни зверове, на определени места се издигат такива кули за подслон на корабокрушенците, до тях се стига по подвижна стълба, която може да се изтегля нагоре.”
„Малцината останали живи преселници станаха основатели на войнствено настроеното племе на флибустиерите, които скоро трябваше да изумят целия свят с необикновените си подвизи.”
„Смелостта, дори да е победена, заслужава награда.”
„- Мислите ли, че някои жени могат да бъдат фатални.
– Какво искате да кажете? – попита Морган изненадан.
– Способен ли сте да обичате една жена, без да ви е страх?”
„Всяка жена може да поведе на дявола с 40 точки.”
AFISH.BG
