Една истинска кино легенда – София Лорен, днес празнува 90-ия си рожден ден. Актрисата, считана за олицетворение на италианската красота повече от половин век, все още казва, че без кино не може.
В 60-годишната си кариера тя е изиграла над 80 роли. Снимала е с режисьори от различни страни. Притежава множество филмови награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан, Венеция и Берлин. Получавала е пет награди „Златен глобус“ и два „Оскар“-а, сред които – и за цялостно творчество.
Знойната италианска икона намира място в класациите на „вечните” красавици.
София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 г. Баща ѝ Рикардо Шиколоне я признава за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка ѝ Ромилда Вилани и я напуска по време на бременността.
София прекарва детските си години със своята майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са особено добри и Лорен прекарва тези години в нищета.
През 1949 г. участва в конкурса за красота Мис Италия и заема втора позиция като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави впечатление, като ѝ предлагат участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради нуждата от пари, тя се съгласява да се снима в подобен тип продукции. По време на конкурса за Мис Рим се запознава с бъдещия си съпруг Карло Понти, преуспяващ филмов продуцент и ключов играч в следвоенното европейско кино. През този период започват и първите ѝ стъпки в киното, като стартира в серия от нискобюджетни комедии под името София Ладзаро. През 1951 година Лорен играе малка роля като робиня във филма на американския режисьор Мервин Лерой „Кво Вадис“.
Първата главна роля на София Лорен е в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера „Аида“ от 1953 година. В тази продукция тя получава одобрението на филмовата критика. След успеха на „Аида“ актрисата се снима в екранизациите „Две нощи с Клеопатра“ и „Атила“ с участието на Антъни Куин, който е първият филм на София Лорен, разпространен извън пределите на Италия. Вниманието на критиката е привлечено от ролята ѝ в кинопродукцията на Виторио Де Сика „Златото на Неапол“, като отзивите са, че Лорен притежава оригиналност, талант и осезаема екранна страст. Следват поредица от филми, в които тя партнира на Марчело Мастрояни, като през 1957 година дебютира на американската сцена с „Момчето върху делфина“. Участва в екранизации заедно с актьорите Джон Уейн, Кари Грант и Франк Синатра.
Лорен се превръща в международна звезда след като записва пет филма с американската компания Парамаунт Пикчърс. От този период датира и филмът „Desire Under the Elms“, базиран на едноименната пиеса на Юджийн О’Нийл, чийто партньор на Лорен е Антъни Пъркинс. През 1958 година прелестната италианка получава и първото си международно отличие за изпълнението си във филма „Черната орхидея“. Призът е за най-добра актриса на фестивала във Венеция.
През 1960 г. Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм „Чочарка“, режисиран от Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които ѝ присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм. Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.
През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. През 1964 година участва във филма „Упадъкът на Римската империя“ заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция ѝ носи рекордния хонорар от един милион долара. Следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „Брак по италиански“. За участието си в него Лорен за втори път е номинирана за Оскар за най-добра женска роля, а продукцията печели наградата Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм.
Други филми от този период, получили световно признание, са „Ел Сид“ с Чарлтън Хестън, „Милионерката“ с Питър Селърс, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „Вчера, днес и утре“, „Лейди Л.“ под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман, класиката „Арабеска“ от 1966 година с Грегъри Пек, и филмът на Чарли Чаплин „Графинята от Хонгконг“ с Марлон Брандо.
След раждането на първородния ѝ син през 1968 година София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. През 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „The Voyage“, малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите, ръководени от Де Сика, е 14. В съвместната френско-италианска мелодрама „The Voyage“ партньор на Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза за „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.
Следващата ѝ роля е в британския трилър „Проходът Касандра“, продуциран от Карло Понти през 1976 г., в чийто филм участват големи звезди за онова време, сред които Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.
През 1977 г. режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единайсет международни награди, сред които два Оскара за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля за Мастрояни“.
През 1979 г. Лорен написва автобиографичната книга „Живеейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980.
През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.
През 1991 г. София Лорен е поканена за домакин на провеждащата се в Париж церемония по връчването на Националната филмова награда на Франция „Сезар“. Освен в ролята на хост, актрисата става част и от отбора на наградените, тъй като Френската академия за филмово изкуство ѝ връчва почетен „Сезар“ за цялостно творчество, заедно с френския актьор Жан-Пиер Омон. По-късно през същата година на тържество в Елисейския дворец, френският президент Франсоа Митеран я награждава с „Орден на почетния легион“.
Връх в международното признание за забележителния творчески път на София Лорен е на 25 март 1991 г., когато Американската филмова академия ѝ присъжда „Оскар“ за цялостно творчество, като актрисата е обявена за „едно от истинските съкровища на световното кино, чиято кариера, богата със запомнящи се изпълнения, е добавила постоянен блясък в тази форма на изкуството“. На церемонията в Лос Анджелис Лорен е облечена в черна рокля на „Валентино“, а нейният втори „Оскар“ е връчен от Грегъри Пек.
На 1 февруари 1994 г. на Алеята на славата в Холивуд е открита 2000-та звезда на името на София Лорен. На събитието актрисата изразява своята надежда, че младите жени, които желаят един ден да бъдат актриси, ще се вдъхновяват, виждайки името ѝ на известния тротоар и споделя: „Много ми се иска моята грееща звезда да покаже пътя на толкова много прохождащи актриси и да направи техните мечти реалност, така както моята мечта се сбъдна.“ По-късно през същия месец в Берлин Лорен е наградена със Златна мечка за цялостен принос на 44-тия филмов фестивал Берлинале.
На 53-та церемония по връчването на наградите Златен глобус през 1995 г. София Лорен е удостоена с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил“. Това е нейната пета статуетка от този кинофестивал. На същия форум получава и номинация за „Най-добра женска поддържаща роля“ за филма „Прет-а-порте“ (1994). В кинопродукцията на Робърт Олтман италианската актриса партнира на Марчело Мастрояни, Джулия Робъртс и Тим Робинс, а лентата е номинирана за „Най-добър филм в категория комедия“. През 1998 г. получава Златен лъв на кинофестивала във Венеция, отново за цялостно творчество.
През 2010 г. Лорен е удостоена с Премиум империал – една от най-престижните награди на Японската асоциация на изкуствата, присъждана за заслуги и постижения в областта на изкуството и ролята, която личностите изпълняват, за да обогатят хората по света.
На 4 май 2011 г. множество звезди от Холивуд се събират, за да почетат неподражаемата италианка по случай 50-годишнината от първия ѝ „Оскар“. През 1961 г. Лорен не присъства на церемонията на филмовата академия в САЩ, на която трябва да получи наградата си, като споделя, че тогава не е и мечтала, че един италиански филм може да спечели подобно голямо отличие.
AFISH.BG
