Джон Стайнбек е един от най-големите американски писатели на ХХ век. Той е авторът, който най-точно съумя да разкрие, не само най-истинския лик на Америка, но и на времето, в което тя реши да доминира над света.
Нека си припомним негови цитати от най-великите му произведения.
Из „На изток от рая”:
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”
„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”
„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.”
„Човек може на всичко да издържи.”
„Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?”
„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”
„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!”
„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.”
Из „Зимата на нашето недоволство”
„Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново.”
„Да живее, значи да имаш следи от рани.”
„В политиката и сделките трябва със зъби и нокти да си пробиваш път, за да станеш цар на планината. Щом стигнеш там, вече можеш да бъдеш велик и милостив, но най-напред трябва да стигнеш.”
„Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.”
“Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът
„Кучи син” може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си…
Из „ За мишките и хората”
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.”
Из „Луната залезе”
„…хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните.”
AFISH.BG
