Американският фотограф-натуралист Джоел Сарторе спасява изчезващи животни, като кара зрителите да се влюбят в тях. Той снима от 16 години за сп. „National Geographic, когато лекарите откриват рак на гърдата на неговата съпруга. Макар в дома на Джоел и Кати да растат три деца, Сарторе решава да прекъсне работата си за 12 месеца, за да може да бъде по-близо на своята любима – Кати трябвало да се подложи на процедури за лъче- и химиотерапия…
Тази пума (Puma concolor coryi) живее в зоопарка е Лоури в Тампа, Флорида, САЩ. Снимката, направена от Джоел Сартори, е част от проекта на National Geographic Photo Ark
Откъсването от работата и предприетите пътувания обаче дават възможност на фотографа да се обърне назад и да помисли за трайния резултат от професионалните му занимания. „Статиите в списанията излизаха и биваха забравяни – разказва Джоел пред ВВС. – Но аз така и не видях някакви признаци, че положението на изчезващите животински видове се променя към по-добро. И си помислих: А какво мога аз лично да направя, за да им помогна?”
Сифака (Propithecus coquereli) от зоопарка в Хюстън, Тексас
Отговорът идва сам при Сарторе, докато фотографира бебе на един гол земекоп (вид дребен бозайник) в своя роден град Линкълн, щата Небраска. Джоел поставя гризача на фона на бяла дъска за рязане, която намира в кухнята на зоопарка, и го снима. Получава се професионален студиен портрет на животинка.
Бозайник от вида Fukomys damarensis – зоопарк в Хюстън, Тексас
„Помислих си: Какво би станало, ако те погледнат хората в очите? Ако снимаме животни без други елементи, които да отвличат погледа, на черен или на бял фон – така, че на фотографиите да са с еднакви размери? Така, че и мишката, и слонът да изглеждат еднакво големи и интерсни? Може би тогава и ние ще можем да събудим интереса на публиката към проблемите на изчезващите и измиращи видове”, споделя Сарторе.
Съпругата на фотографа преминава успешно през курса на лечение, а самият Джоел започва да посещава други зоологически градини в близко намиращите се градове. Техните директори на драго сърце помагат на фотографа: освобождават помещения, които той боядисва в бяло или черно. В средата поставя съд с храна.
Тази птица от вида Pteroglossus beauharnaesii живее в зоопарка в Далас, Тексас.
„Обикновено животните си мислеха, че просто отиват там, за да похапнат. Наистина беше така, но покрай храненето, ние ги снимахме”, допълва фотографът.
Постепенно фотопроектът на Сарторе се разраства. Редакторите на „National Geographic” забелязват новите му занимания и му поръчват няколко фотосесии. Една от тях например е за земноводни, а друга – за животни от Червената книга на Америка.
Сарторе отново тръгва на път, но този път взема със себе си няколко различни по размер палатки, за да снима в тях дребни животинки, гущери и птици. Когато трябва да се занимава с по-едри видове, той продължава да работи в безопасните условия на зоологическите градини.
Джоел Сарторе: „Това е много мило момче. Когато го снимахме, той ни правеше муцунки и заемаше различни пози. Спомням си, че ядеше почти през цялото време. На снимките изглежда така, сякаш му е неудобно, ала истината е, че той е повече от доволен…
“Много от животните, които снимам, се раждат и порастват в клетки. Хората, които се грижат за тях, добре ги разбират. Понякога попадам на капризни, дори малко агресивни зверчета, но, общо взето, фотосесиите минават по мед и масло”, коментира Сарторе.
Той вече е заснел повече от 6000 вида животни в 40 страни. Проектът му добива популярност като „Фотоковчегът National Geographic” (The National Geographic Photo Ark). Снимки на животни, направени от Сарторе, се превръщат в корици на сп. „National Geographic”. Прожектирани са и на фасадите на най-известните сгради в света като част от уникално фотошоу – във Ватикана, на Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк, върху седалището на ООН и др.
Портрет на Юнака – жаба от вида Ecnomiohyla rabborum, прожектиран на фасадата на храма „Св. Петър” във Ватикана.
Много видове животни, които се появяват в проекта, са на границата на изчезването. Миналата година Сарторе заснема вид жаба (Ecnomiohyla rabborum) с прякор Юнака. Това е последният оцелял представител на рода на планетата. Впрочем борците за опазване на редки видове хващат Юнака в Панама през 2016 г., докато се опитвали да спасят колкото се може повече видове земноводни от върлуваща в региона гъбичка, която води до стопроцентова смърт поразените от нея жаби.
Юнака бил откаран в Ботаническата градина на Атланта, щата Джорджия. Макар да влиза в полов контакт със самки от своя вид, техните попови лъжичка така и не оцеляват. А след това загиват и самите самки. Юнака надживява всички и в един момент се оказва единственият известен на човечеството представител на своя род. Ала през септември 2016 г. умира и той. Сарторе успява да му направи фотопортрет малко преди смъртта.
Вид африкански мравояд (Phataginus tricuspis) в резервата Сейнт Августин, Флорида.
„Старая се да го споменавам всеки път, когато правя публични изказвания. Вместо да плача за него и за неговия загинал вид, предпочитам да разказвам тази история, за да вдъхновявам другите, и да правя така, че да не им е все едно”, казва фотографът.
Сарторе успява да заснеме и северен бял носорог – още един от изчезващите видове, в чешкия зоопарк „Двур Кралове”. „За малко да закъснеем за нея – разказва Джоел за срещата си с животното на име Набира. – Успяхме да направим много добър портрет, а след това, в края на снимките, тя легна и заспа, защото в последните си дните прекарваше много часове в сън.” Седмица по-късно Набира умира.
След смъртта й и последвалата кончина на друг северен бял носорог в зоопарка на Сан Диего, в света остават едва три представители на този вид. Всички живеят в охраняем резерват в Кения и до един са излезли от репродуктивната възраст. Учените се опитват да спасят вида чрез извънматочно оплождане на ембрион, който след това да поставят в утробата на самка от сроден вид. „Позволяваме да измират не само дребни животни. За съжаление, това се отнася и за големите зверове”, казва Сарторе.
Тримесечно бебе шимпанзе (Pan troglodytes) в зоопарка Лоури в Тампа, Флорида.
Целта на неговия проект е да документира за бъдещите поколения 12 000 различни животински видове. Джоел се надява, че ще помогне други животни да бъдат предпазени от съдбата, сполетяна Набира и Юнака. „Най-малко 75-80% от видовете, които снимам, могат да бъдат спасени от изчезване. Но за тази цел хората трябва да знаят, че те съществуват. Трябва да се влюбят в тях – да поискат да научат как да им помогнат”, допълва Сарторе. Но докато публично се разпространява разбирането за опасността, която застрашава сравнително едри животни като белите мечки или тигрите, фотографът е убеден, че за по-малките изчезващи видове – гризачи, прилепи и жаби – почти никой не знае нищо.
Двойка фенеци (Vulpes zerda) в зоопарка на Сейнт Луис, щата Мисури.
„Целта на „фотоковчега” е да отдадем дължимото на всички същества, големи и малки, и да дадем възможност на хората да разберат, че ако те изчезнат, един ден това може да се случи и с нас. В интерес на човечеството е да не слагаме кръст върху други живи същества, а да ги опазим, за да бъде здрава нашата планета”, обобщава американският фотограф Джоел Сарторе.
AFISH.BG
