„В преработването на литературни текстове ние умишлено ли произвеждаме подсладена таблетка, която публиката да може да преглътне? Кой е поетът, който ще танцува пред компактната тълпа? Джазът не би трябвало да върви ръка за ръка с поезията. Джазът може да бъде жизнерадостен, вдъхновяващ. Може да бъде фолклорен и също така да бъде погълнат – понякога – от изкуството, но джазът не е същинско изкуство. Джазът е такт, джазът е повърхност, джазът извиква асоциации за сексуални ритми и за самия акт: джазът е негър от Африка, джазът е добър, джазът е лош; но за какъвто и да се представя, той е вятърничав, ограничен и слабоват – заимства хватки от класическата музика, но така и не му увира акълът. Поезията ли? Поезията е добра, лоша и голяма – повечето е лоша – и ако си легне с джаза, от това няма да се пръкне силно потомство.“
Чарлс Буковски, “Щрих: редакторите пишат” от “Тежко без музика”
AFISH.BG
