„Живейте както искате и както можете. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.“ Тази житейска мъдрост ни завеща незабравимият Доно Цончев, чието творчество и днес ни връща в реалния живот по неповторим начин.
Дончо Стефанов Цончев се ражда на 27 юли през 1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет. Първо се изхранва като зидар, а после работи като геолог в Родопите и Странджа. Когато се установява в София, започва работа като учител. След това се връща към геологията, започвайки адвинистративна дейност в Министерството на горите. В попрището на журналистиката попада след 1968 г., когато е завеждащ редакция в изд. “Народна младеж”, зам.-гл. редактор на “Профиздат”, завеждащ отдел “Българска литература” в сп. “Съвременник”, директор на списание “Лов и риболов”. През 1991 година е основател и директор на в. “Наслука”. Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои – спортисти, геолози, рибари, ловци, работници – са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: “Мъже без вратовръзки” (1966), “Роман на колелета” (1970; 1974), “Червени слонове” (1970), “Опасни типове” (1971), “Почти любовна история” (1972), “Принцовете” (1976; 1991), “Ако можехме да ги чуем” (1977), “Звезден прах” (1981), “Къщата на песните” (1985), романовата трилогия “Жълтата къща” (1982-1986), “Дневникът на един геолог” (1989), “Циганинът” (1991), “Ние, децата на голямата лъжа” (1992) и др.
Приживе го сравняват с американските класици като Джек Лондон и Ърнест Хемингуей. „Всеки съвременен писател би искал да е автор на някои от разказите на Дончо Цончев“, казва в средата на 80-те друг майстор на думите – австралиецът от Великобритания Джеймс Олдридж.
Писателят умира на 22 юли през 2010-а.
Да почетем таланта на незабравимия Дончо Цончев с няколко негови мисли, запечатани във времето:
„Една компания не може да бъде мъжка, ако в нея няма поне една дама.“
„Човек трябва да гледа със сърцето си, да мисли с очите си и да живее с ума си.“
„Смисълът не може да се загуби, защото това, може да се загуби, не е смисъл.“
„Не вярвам, че добър писател може да бъде човек, който не е грешен.“
„Ако в някои случаи властта чрез законност върши беззакония, то моралът във всички случаи – дори при беззаконието – е законност.“
„Живейте както искате и както можете. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.“
“Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия – за себе си, но и за околните.”
“Няма кофти въпрос. Бедата обикновено идва от отговорите.”
“Макар и късно, научих се да не упреквам нищо, което съществува реално. Не съм сценарист на Господа. Не съм и режисьор на природата. А със съдбата сме почти в любовни взаимоотношения. Каквото тя е решила, за мен е закон. Понякога ме е целувала.”
“Впрочем „във всичко има всичко“ – любима моя мисъл – както в един кубически метър океанска вода се съдържа цялата Менделеева таблица. На всичкото отгоре ние също като химическите елементи си имаме изотопи на самите себе си. Аз най си харесвам ведрия изотоп. На моменти наивния, та до лекомислие.”
“Духовният свят е безбрежен, не го познаваме. Като морския рай под водата. Неизчерпаема красота. Винаги трябва да има нещо, което да те прави щастлив за това, че виждаш слънцето, че виждаш светлината.”
„Класик е този, чийто собствен профил се очертава от всичките шарки на Живота. И става все по-красив.“
AFISH.BG
