В Деня на детето не мога да не се сетя за „Странният случай на Бенджамин Бътън“. Не само защото Ф. С. Фицджералд е велик писател и по неподражаем начин представя историята за човека, който се ражда старец, но с всеки изминал ден си връща младостта, за да изчезне после от света на живите като невинно бебе. Сещам се заради въображението, което е запазил в душата си на възрастен разказвачът. Именно то е в основата на нашите мечти и стремежи. Развинтената фантазия е част от собственото ни съзряване, а на по-късен етап се превръща в най-сигурното средство да изразяваме себе си.
Без въображение светът е просто книжка за оцветяване. Шареното радва окото, защото е пъстър самият живот. Детството е неотменният пристан, където нашите спомени са привързани за брега с дебелите въжета на миналото, което сме имали.
Бъдещето е невъзможно, ако нямаме памет за най-безгрижната част от живота си.
Малките искат да пораснат, възрастните с годините се вдетиняват – кръговратът на съществуването е неизменно свързан с моментите на детството. Вгледайте се в очите на стария човек и ще видите, че те продължават да искрят като малки бенгалски огънчета. Единствено очите ни не се променят. Бръчките не са феномен, те само следват законите на природата.
По погледите всички ние си приличаме.
Единствената носталгия, която е по-силна от тази към родината, е именно към собственото ни детство. Към невинността, която прави дори по-значителните грешки простими. Защото децата са еднакво откровени в любовта и омразата. Задните мисли усвояваме със съзряването, но заедно с това научаваме и що е прошка.
Синьото лято на безгрижността оставя отпечатъка си върху нас завинаги. Всяко детство трябва да остане синьо като бездънно море, като необятно небе, като индиго, под което животът чертае нашите пътища напред, тоест назад към невинността. Затова обичта към децата е толкова важна. Днешните деца трябва да имат потребност утре да се връщат към пристана на своите спомени, за да изживеят живота си с благодарност. За това става дума и в историята на Фицджералд. За такова оцеляло въображение ви говоря.
Честит празник, малки и пораснали деца!
Автор: Добромир Банев
AFISH.BG
