ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ
За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога съм слаба,
кога съм трезва, кога – пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам „мили”,
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня ИВАН – от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте, като преглъщате.
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА
Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как във очите те гледа прехласнато,
какви вкусотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно ти сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кротост и крехкост…
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.
VIA DOLOROSA
Голямата Голгота предстои.
През малките минавам ежедневно.
Знам, кръстовете всеки ми брои –
усмихнато, самодоволно, гневно.
А аз ги мъкна. Тъй привикнах с тях,
че заприличах изведнъж на птица.
Когато ме оплакват – бликва смях
във вперените ми напред зеници.
Когато ме отписват всеки път,
все повече си вярвам – на прав път съм.
Връз раменете ми седи Светът
и просто нямам право да го срутя.
Чело подлагам. Трънният венец
не ми тежи – кръв имам, нека капе.
По дирята й като по конец
върви Животът. И ми сваля шапка.
Аз просто зная своята цена
и нямам право на излишни харчове.
Голямата Голгота е една.
И я изкачвам. Крачка подир крачка.
Крещете зад гърба ми с бяс: „Разпни!“,
(както ликувате пред мен „Осанна!“).
Дано това да ви успокои –
на Хълма само три дни ще остана.
Маргарита Петкова
AFISH.BG
