„Известността се равнява на свободата. Това е единственото равенство, което има значение“, казва големият актьор, познал славата.
Дъстин Хофман е роден на 8 автуст през 1937 в Лос Анджелис. Пътя си в изкуството също започва там, първоначално като студент в местната консерватория. После преминава с не толкова голям успех през театралната школа в Пасадена, Калифорния, за да открие себе си в актьорското студио на Елиа Казан и Ли Страсбърг в Ню Йорк. По време на следването си работи като сервитьор, гардеробиер, болногледач в психиатрична клиника… “Това беше най-добрата ми школа за драматично изкуство”, признава по-късно Хофман.
Първата си голяма роля в киното актьорът прави в “Абсолвентът” (1967) на Майк Никълс и веднага е предложен за “Оскар”. Следват изпълненията на роли, характеризирани като “остро социални”, но и белязани от жизнеността и човечността на Дъстин Хофман: влюбеният младеж Джон в “Джон и Мери” (1969), Джак Краб – живата история на Дивия Запад в “Малък голям човек” (1970) на Артър Пен, тихият и кротък интелигент Дейвид Самър, когото насилието превръща в насилник от “Сламени кучета” (1971) на Сам Пекинпа, каторжникът Дега от “Пеперудата” (1973), журналистът Карл Бърнстейн от вестник “Вашингтон пост”, подхванал аферата “Уотъргейт” в “Цялото президентско войнство” (1976) на Алън Пакула, преследващият възмездието антифашист в “Маратонецът” (1976) на Джон Шлезинджър…
В “Среднощен каубой” с Джон Войт
Хофман е във вечна полемика с всеки и най-вече със себе си. Постоянните му високи изисквания и вкусът към дискусии са причината някои от работилите с него да го характеризират като невротик. “Не може да не се бориш – отвръща на упреците Хофман. – Това е начинът да изтръгнеш най-доброто от всеки.”
Тази жажда за борба намира своята върхова изява в няколко забележителни роли, не случайно предложени за “Оскар”. В началото на тази своеобразна галерия е образът на обречения от болестта скитник Рико от “Среднощен каубой” (1969) на Джон Шлезинджър, който е сякаш прелюдия към трагичната съдба на главния герой от “Лени” (1975) на Боб Фос.
В нерадостната участ на Лени Брюс, действителна личност, прочут шоумен от 50-те години, Фос и Хофман анализират механизмите, чрез които властта посяга върху едно от най-големите завоевания на демокрацията – свободата на словото. Волнодумец и безукорно точен в прицелите си, откликващ на последните новини от обществения живот в Америка, жигосващ ограничеността на политиците и тъпотата на блюстителите на реда, Лени Брюс попада в черните списъци и е принуден да изпие чашата до дъно. В този “номинационен” квартет от заглавия внася своя мощен глас и “Тутси” (1982) на Сидни Полак.
В “Рейнман” с Том Круз
Девет години по-късно идва поредното признание – вторият “Оскар”, този път за “Рейнман” (1988) на Бари Левинсън – топъл, човечен, нормален филм, в който изгря звездата на невръстния тогава Том Круз. И пак девет години покой, нарушен от номинацията за главната роля в “Да разлаем кучетата” – отново творба на Левинсън.
Ведно с тези култови заглавия си върви и редовата продукция, носеща качествения щемпел на Хофман: роли на учени изследователи в “Зараза” на Волфганг Петерсен и “Сферата” на Левинсън, капитан Хук в “Хук” на Стивън Спилбърг, “Слипърс” – отново филм на Левинсън, “Жана дАрк” на Люк Бесон, комедийното изпълнение в “Запознай ме с вашите”, “Пътят към Невърленд” на Марк Форстър, постановчика на “Не може да бъде!”… Така крачка по крачка Хофман се приближава към 70-годишнината си. Работейки и непреставайки да се вълнува. “Ако не споря, ако не се бунтувам – признава Хофман, – филмите ми щяха да бъдат по-различни. Не казвам по-лоши или по-добри, но сигурно е, че щяха да бъдат много по-различни.”
В кадър от “Тутси”
През 1969 г. Дъстин се жени за Ан Бърн, от която има две деца – Джена Бърн и Карина Хофман Бъркхед (осиновена). Двамата се развеждат на 6 октомври 1980 г., а само шест дни след това той се жени повторно, като този път избраницата е Лиса Готсеген. Двамата са заедно до ден днешен и имат четири деца – Джейк, Ребека, Макс и Александра. Актьорът успя да пребори рака – през 2013 година претърпя сериозна операция, но подробности за болестта така и не бяха огласени.
Наградите за работата и признанието му в киното се подреждат в дълъг списък:
1997 – Награда “Сесил ДеМил” на наградите “Златен глобус”
1989 – “Оскар” за най-добър актьор в главна роля – “Рейнман”
1989 – “Златен глобус” за най-добра мъжка роля – “Рейнман”
1986 – Награда “Еми” за най-добър актьор – “Смъртта на продавача”
1984 – Награда за най-добър актьор БАФТА – “Тутси”
1980 – “Оскар” за най-добър актьор – “Крамър срещу Крамър”
1968 “Златен глобус” за най-обещаващ дебютант – “Абсолвентът”
БАФТА – 1970 г. най-добър актьор – „Джон и Мери“ и „Среднощен каубой“; 1969 г. най-обещаващ дебютант в главна роля – „Абсолвентът“
2003 – „Златна камера“ за цялостен принос
„Златен глобус“ -1986 г. най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм – „Смъртта на продавача“; 1983 г. най-добър актьор в мюзикъл или комедия – „Тутси“; 1980 г. най-добър драматичен актьор – „Крамър срещу Крамър“
1996 – „Златен лъв“ за цялостно творчество
Заглавна снимка – trend.network
AFISH.BG
