„Казват, че в световната история започва да се реализира идеята за свободата. Напротив, тази идея вече е реализирана, доколкото човек вече мисли за нея; и тя е реална в същата степен, в която е идея, тоест доколкото я мисля и я имам.”
„Ако религията налага тезиса, че всички ние сме грешници, то аз му противопоставям друг тезис – че сме съвършени, тъй като ние във всеки един момент биваме такива, каквито можем и не се налага да бъдем нещо повече. Ние нямаме недостатъци, поради което и грехът е пълна нелепост.”
„Вие уверявате, че Богът, човечеството са достатъчно съдържателни и могъщи, за да бъдат всичко и във всички, но аз самият чувствам, че и у мен има не по-малко мощ и съдържание, така че да не ми се налага да се оплаквам от собствената си “пустота”. Аз съм нищо, но не в смисъл на пустота, а в смисъл на творческо нищо. Аз съм нищо, от което сам черпя всичко като създател-творец.”
„Божественото е дело на Бога, а човешкото – на “човека”. Моето дело не е нито божествено, нито човешко; то не е нито истина, нито благо, нито право, нито свобода; то си е мое дело и това не е общо дело; това е единствено дело, тъй като аз сам съм Единствен. Моето Аз за мен е по-скъпо от всичко!”
„Ако първо съм казал: аз обичам света, така също понастоящем мога да добавя: аз не го обичам, защото го унищожавам, както унищожавам и себе си; аз се възползвам и аз го използвам. Аз не си налагам да изпитвам към хората само едно неизменно чувство, давам пълна свобода на всички онези чувства, на които съм способен. Защо ясно да не го заявя? Да, аз експлоатирам света и хората! Така мога да остана отговорен за всякакъв род впечатления, без нито едно от тях да успее да ме изтръгне от мен самия”
„Който иска да бъде свободен, трябва сам да се освободи. Свободата не е приказен подарък, който пада в скута на човек. Какво е свобода? Това е да имаш волята да бъдеш отговорен за самия себе си.”
„Съзирам хора, затънали в мрачината на предразсъдъците, преследвани от рояци фантоми. Ако в рамките на моите възможности аз се стремя да хвърля светлината на деня върху подобни проявления на нощта, вярвате ли, че съм воден от любов към вас? А, не! Аз пиша, защото желая да направя място в света за идеите, които са мои идеи…Правете, каквото си щете, ваша си работа и това изобщо не ме интересува. Не само че не от любов към вас аз изразявам онова, което което мисля, но не го правя дори и от любов към истината.”
„Възможност и действителност винаги съвпадат. Не може да се прави онова, което не правим, както и не правим онова, което не може да се прави.”
„Всички истини са ми подвалстни, а такива истини, които биха ме надрасли и с които бих бил длъжен аз да се съобразявам, да си призная – не познавам. За мен не съществува истина, тъй като аз най-много ценя самия себе си. Не поставям над себе си дори своето същество или съществото на човека – въпреки че съм само “капка в морето” и “най-нищожен като човек”.”
AFISH.BG
