„Повярвай ми, когато опознаеш себе си, никога няма да поискаш да се преструваш, че си някой друг. Защото да си себе си е по-прекрасно от всичко, на което можеш да се престориш, за което си мечтал, което можеш да си представиш или в което можеш да се превърнеш.
– Ако е толкова хубаво, защо хората не са себе си през цялото време?
– О, те мислят, че са, но всъщност човекът, който са родени да бъдат, е обвит с множество чужди пластове от годините живот с родители, ходене на училище, на работа…С всяка година, която минава, се трупат пласт след пласт като спален чувал, който накрая покрива плътно цялото тяло. Процесът е постепенен, почти неуловим, докато някой ден истинската същност на човека просто изчезне. Спалният чувал е закопчан догоре и никой не го вижда.“
Марго Бъруин, „Цветята на дъждовната гора“
AFISH.BG
