“Значи е бил прав. Пътешествала е, изгубена, неуловима. Наясно беше – никога вече нямаше да я улови. Но тя бе пожелала да знае какво става с него. Не се беше стопил в ума ѝ като восък. Впрочем в това никога не се бе съмнявал. Не че се смяташе за незабравим, но чувстваше, че някакво парченце от него се е забило като камъче на дъното на Камий и поне мъничко ѝ натежава. Не можеше и да бъде другояче. Така трябваше да е. Колкото и безполезна да беше любовта човешка, колкото и нелюбезно да бе настроен през този ден, Адамсберг не можеше да признае, че от тази любов не е останала нито една намагнетизирана частица в тялото на Камий.
Точно както бе сигурен, макар да не мислеше често за това, че няма да позволи съществуването на Камий да се разсее напълно в него, макар да не знаеше защо, след като не разсъждаваше по въпроса.”
Фред Вергас, “Човекът със сините кръгове”
Снимка: Стив Маккуин и Фей Дънауей в „Аферата Томас Краун”
AFISH.BG
