Ако се вгледаме в живота му, сякаш всичко е подредено като за високо талантлив човек – рисува бързо, творбите му се харесват и дори нещо повече – говори се, че е достигнал най-дълбоките хоризонти в руската природа.
Левитан изключително високо ценял правдивостта и красотата на природата, като се отказвал да обременява своята живопис с публицистични и литературни задължения. Съвременник и приятел на Чехов, той остро чувствал грубостта и пошлостта на живота, запазвайки в своите картини чистотата на пейзажния мотив. Хармоничният, с известна доза съзерцателна меланхолия, свят, сътворен от Левитан върху платната му, е привлекателен за зрителя и е свързан с поетичния образ на националната красота.
“Вечен покой”, 1894-а
Сред художниците нерядко са се появявали майстори магьосници, които умеели да кажат на всяко стръкче трева, на всяко листенце: „Служи на чувството ми, бъди вещественият субстрат на това чувство, изцяло премини в него, прекратявайки своето самостоятелно съществуване, и аз ще те възнаградя с безсмъртното отражение на вечната красота …“. Безспорно Левитан е цар на магьосниците с четка в ръка.
Исак Левитан е най-великият от онези руски пейзажисти, които през XIX в. разкриха за съвременниците скромната красота на руската природа. Художникът се ражда на 30 август през 1860 г. в района на град Каунас, Литва, в семейство на евреи. След като семейството се премества в Москва, през 1873 г. Левитан постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура.
“Езеро. Русия”, 1900 г.
След смъртта на майка му през 1875 г. бащата на Исак Левитан заболява тежко и не може да издържа четирите си деца. Заради големия си талант, година по-късно, Исак получава училищна стипендия. До смъртта си преподава живопис в Московското училище. Прекарва последната година от живота си в дома на Чехов в Ялта. Умира на 4 август 1900 г., дни преди 40-тия си рожден ден. Първоначално е погребан в еврейско гробище, а през 1941 г. останките му са преместени до тези на Чехов в Москва.
AFISH.BG
