Роден в семейството на заможен адвокат и завършил археологическо образование, той Осъзнава своето призвание на писател още в юношеството си, след като прочита романа на Толстой „Война и мир“.
След публикуването на първата си книга, „Жан Бароа“ (по аферата Драйфус), той си спечелва славата на добър литератор и се сприятелява с личности като Андре Жид и Жак Копо.
След Първата световна война Мартен дю Гар замисля „Семейство Тибо“, който пише от 1920 до 1940 година. Романът, който в оригинал е тетралогия, проследяваща живота на двамата главни герои и свързаните с тях лица и събития, се превръща в един от шедьоврите не само на френската, но и на световната литература.
Засяга теми, които са общочовешки, но същевременно и своеобразно табу, рисува една достоверна картина на буржоазното общество, на неговия морал и неговата обреченост във вида и възпитанието, което то налага, защото човекът минаги ще си остане човек, но ценностите се трансформират и никой не може да гарантира кое е за добро и кое отнема от доброто.
Предлагаме ви кратък откъс от романа, който би могъл да ви предизвика да го прочетете или препрочетете. И за двете няма да съжалявате.
“Бащата и синът вървяха мълчаливо известно време. Улицата пустееше. Вятърът бе утихнал и вечерта беше мека. Беше през първите дни на май.
Г-н Тибо мислеше за избягалото дете: „Ако е на открито, поне няма да му е много студено“. Краката му се подкосиха от вълнение. Спря се и се обърна към сина си. Държането на Антоан му вдъхваше известна увереност. Той обичаше и се гордееше с по-големия си син, а тази вечер изпитваше особена нежност към него, защото неприязънта му към по-малкия му син се бе усилила. Не че не можеше да обича Жак; достатъчно би било малкият да поласкае неговата суетност, за да събуди нежността му; но странното държане и провиненията на Жак засягаха честолюбието му, което бе най-чувствителното му място.
— Само дано тази история не вдигне голям шум! — измърмори той. После се приближи до Антоан и каза с променен глас: — Доволен съм, че можа да се освободиш от дежурство тази нощ.
Той се сепна от вълнението, което изразяваха думите му. Младият мъж се почувствува още по-неловко от баща си и не отговори нищо.
— Антоан… Доволен съм, че си с мен тази вечер, мое момче — прошепна г-н Тибо и за първи път в живота си може би хвана сина си под ръка.”
AFISH.BG
