Българската православна църква отбелязва днес големия християнски празник Рождество на Пресвета Богородица – един от трите най-големи Богородични празници.
Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е сред 12-те големи християнски празника, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата.
Родителите на Дева Мария – Йоаким и Ана, били вече престарели, но нямали деца. Смятайки, че греховете му са причина за бездетството им, Йоаким се отправил в пустинята, където се отдал на пост и молитва.
Жена му Ана пък, упреквайки себе си, се обърнала с гореща молитва към Бога да ги дари с дете, като му обрекла бъдещата си рожба. Внезапно ѝ се явил Архангел Гавраил и ѝ открил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасение. Архангелът се явил и на Йоаким в пустинята и му съобщил за бъдещото рождение на Пречистата Дева.
Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.
8 септември се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.
В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки.
Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва.
Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
AFISH.BG
