ЦЕЛУВКАТА
Вали, но тя едва ли забелязва,
сърцето ѝ от щастие трепти:
В целувката дори денят залязва,
а мократа ѝ рокля все лети –
запретва се, като че ли тепърва
нозете ѝ на всички ще дари.
Една дъждовна капка само зърва
какво се случва там преди зори.
Такава страст ѝ беше непозната,
навярно зверовете тъй пламтят!
Светлее ореолът на косата –
фенери в нея лъчове плетат.
РАЗДЯЛА
Дай ми розата-уста
за една целувка само.
Днес поемам през нощта
на пътуване голямо.
Дай ми светлия си скут
за една молитва в мрака.
Спри в душата всеки смут!
– Чуй морето как ме чака.
Дай ми меките коси
бързо за една надежда:
Че любов ще ме спаси –
дай ми светлата надежда!
НОЩТА
Отново броди тъмносинята девица,
сестрата бледа на пиячи и поети,
из улиците онемели и мъгливи.
Полюшква се лениво пасмината нощна:
Момичета, за часове светици,
пламтят греховно в сенките на пътя,
догдето утринният вятър ги прогони.
Фенерите въздишат сред прегръдки
на буйни и отчаяни пиячи –
ала поетът шепне дългия си монолог:
Вземи ги, тъмносиня дево, всички безутешни
в своя вечно милосърден скут!
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
