„Зърнете ли и разгледате ли една Димовска карикатура, двамата с автора ѝ ставате за цял живот интимни събеседници. Сключвате помежду си клетвен договор, при който вие нищо не давате от себе си, а получавате безплатно още едни очи, за да виждате чрез тях опакото; получавате още едни уши, за да чувате онова, което ви е било недостъпно. И още един език, който става орган на съвестта ви.“ – пише Радой Ралин за своя приятел Борис Димовски. Двамата съставят сборника с епиграми и карикатури „Люти чушки“, който през 1968 година скандализира властта у нас и по-специално илюстрираната под „Сит търбух за наука глух“ свинска опашка, в която Тодор Живков вижда собствения си подпис.
Борис Димовски (20 октомври 1925 – 26 март 2007) е един от майсторите на българската карикатура с огромен принос за нейното развитие през втората половина на миналия век, художник график и илюстратор. Роден е в родопското село Яврово, където изостря сетивата си за селския човек, неговия бит и душевност. Не е случайно, че именно той пръв илюстрира „Диви разкази“ на Николай Хайтов, който родом е от същото село.
Завършва Националната художествена академия в класа на Илия Бешков. Карикатурите му излизат на страниците на хумористичното издание Стършел“ и на вестник „Труд“. Работи като художник в БНТ и рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Невчесани мисли“ (1968) от полския поет Станислав Йежи Лец, „Мигове в кибритена кутийка“ (1970) от Олга Кръстева и „Весели народни приказки“ (1974) от Ангел Каралийчев.
Наследството на Борис Димовски съдържа над 10 000 карикатури и илюстрации.
AFISH.BG
