Бени Гудман е забележителен кларнетист с неповторим изпълнителски стил. Най-популярната фигура от първите години на епохата на суинга.
Роден на 30 май през 1909 г. в Чикаго, той е син е на руските имигранти Дейвид и Дора Гудман. Първите си уроци по кларнет взима на десет години в една синагога, след което се присъединява към група в заселническия дом Хъл Хаус. Професионалният му дебют е на 12 години, а на 14 оставя училището, за да стане музикант. През август 1825 г., 16-годишен, той се присъединява към групата на Бен Полак и с тях записва през декември 1926 г. През септември 1929 т., 20-годишен, напуска Полак и се установява като музикант на свободна практика в Ню Йорк, участвайки в звукозаписни и радио сешъни, а също и в оркестрите на бродуейските представления. За пръв път влиза в класациите през януари 1931 г. с “He’s Not Worth Your Tears” (изпята от Скрапи Ламбърт) за лейбъла Мелотрон. През есента на 1934 подписва с Колумбия и няколко пъти влиза в Топ 10 – с “Ain’t Cha Glad?” (вокал – Джак Тийгардън), “Riffin’ the Scotch” (Били Холидей), “Ol’ Pappy” (Милдрид Бейли) и “I Ain’t Lazy, I’m Just Dreamin'” (Джак Тийгардън).
Тези успехи, както и поканата за изяви в Мюзик Хол на Били Роуз, вдъхновяват Гудман да организира свой постоянен оркестър, чието първо изпълнение е на 1 юни 1934 г. Инструменталната им версия на “Moon Glow” достига номер едно през юли, последвана от още два Топ 10 хита – инструменталите “Take My Word” и “Bugle Call Rag”. След четири месеца и половина в Мюзик Хол, е ангажиран да свири в програмата на радио NBC “Saturday Night Let’s Dance”.
След напускане на радиошоуто през лятото на 1935 г., Гудман предприема национално турне. Изпълнението му в Паломар Болрум, близо до Лос Анжелис на 21 август 1935 г., има бурен успех и се счита за рождения миг на ерата на суинга. През ноември започва шестмесечният му престой в чикагския хотел “Конгрес”. През 1936 г. Гудман издава 15 Топ 10 хита, сред които: “It’s Been So Long”, “Goody-Goody”, “The Glory of Love”, “These Foolish Things Remind Me of You” и “You Turned the Tables on Me” (изпяти от Хелън Уорд). През октомври 1936 г. оркестърът му прави филмовия си дебют в “The Big Broadcast”.
Концертът на 16 януари 1938 г. в Карнеги Хол бележи връх в кариерата на Гудман от 30-те, последван от 14 Топ 10 хита, сред които са инструменталът “Don’t Be That Way”, “I Let a Song Go out of My Heart” (вокал – Марта Тилтън) и изключителната “Sing, Sing, Sing (With a Swing)”, която е въведена в залата на славата на “Грами”.
През март 1944 г. Гудман разпуска оркестъра си. През септември се появява във филма “Sweet and Low-Down” и свири с един квинтет в бродуейския спектакъл “Seven Lively Arts”, който след премиерата си на 7 декември е игран 182 пъти. През април 1945 г. сборният му албум “Hot Jazz” се нарежда сред първите десет в новоучредената класация за албуми. Benny GoodmanОтново събира големия си оркестър и записва три Топ 10 хита – сред които “Gotta Be This or That” (Бени Гудман) и “Symphony” (Лайза Мороу), а “Benny Goodman Sextet Session” достига първо мяст в албумната класация през май 1946 г. През 1946-47 г. Гудман води серия радиопредавания с Виктор Борхе и продължава да записва, но вече за Кепитъл рекърдс. През октомври 1948 г. се появява във филма “A Song Is Born” и започва да експериментира с бибопа в своя оркестър. В края на 1949 г. разпуска оркестъра, но не спира да формира временни групи за турнета и звукозаписи.
През 1956 г. Гудман пуска още един хитов албум с презаписи на филмовите си изпълнения, съпътстващ биографичния филм “The Benny Goodman Story” с оригинална негова музика и със Стив Алън в главната роля.
След турне в Далечния Изток през 1956-57 г., Гудман все по-често прекосява океаните, за да концертира. Турнето му от 1962 г. в Съветския съюз води до хитовия албум “Benny Goodman in Moscow”. През 1963 г. RCA Victor организират студийното възкресяване на квартета му от 30-те, включващ Гудман, Джин Крупа, Теди Уилсън и Лайънъл Хемптън, в резултат на което се появява нов хитов албум – “Together Again!”. През последните си години Гудман записва по-рядко, но пак влиза в класациите – през 1971 г. това става с “Benny Goodman Today”, запис на живо от Стокхолм. Последният албум е “Let’s Dance”, номиниран за “Грами” в категорията “Най-добро джаз инструментално оркестрово изпълнение”.
Умира на днешната дата, 13 юни, през 1986 г. на 77-годишна възраст.
AFISH.BG
