На 18 декември през 1737 година в Кремона умира италианският лютиер Антонио Страдивари, считан за най-големия майстор на струнни инструменти в световната история. Латинският вариант на името му – Страдивариус, и до днес се използва като синоним на създадените от него цигулки, виоли и др.
Антонио Страдивари се ражда през 1644 година. Учи лютиерския занаят при Николо Амати. През 1680 г. се установява в Кремона и създава своя работилница. Отначало Страдивари копира модела на Амати, но скоро прави подобрения и налага собствен стил, което му печели популярност.
Сред нововъведенията на Страдивари са различна дебелина на дървото в различните места на инструмента, нова форма на грифа и други части, но може би най-същественото са специфичните смоли и бои, с които той обработва инструментите, за да ги спаси от вредители и същевременно да придаде неповторимия им звук. Върху почти всички инструменти, излезли изпод ръката му, стои надписът „Антонио Страдивариус, майстор от Кремона“. Най-добрите са изработени между 1698 г. и 1725 г., след което качеството видимо спада. За създадените след 1730 г. инструменти се смята, че са дело на синовете му Омобоно и Франческо.
Освен цигулки, изпод ръката на Страдивари са излезли и виоли, виолончела, китари и арфи – общо около 1100 инструмента, от които 650 са оцелели до наши дни.
Заедно с тези, създадени от Гуарнери дел Гесу, те се считат за най-висококачествените струнни инструменти. През XVIII век те печелят репутация в цяла Европа. Кралски особи, благородници, висши духовници, както и повечето известни музиканти желаят да притежават „Страдивариус“.
Една от известните цигулки на Страдивари „Хамър“ бе продадена в Ню Йорк за 3,5 млн. долара. Тази цигулка е била създадена през 1707 г., през така наречения Златен период на майстора. От този период има само осем запазени инструмента. „Хамър“ е в отлично състояние. Тя носи името си от XIX век, на името на шведския бижутер и колекционер Кристиан Хамър. В началото на XX век тя пристига в САЩ и последователно става собственост на няколко богати бизнесмени.
“Страдивариус”, 1715 г.
Трите характеристики на „Страдивариус“ са красотата на звука, силата и начинът, по който се чува цигулката в концертната зала, както и лекотата на изпълнението. Музикантите, докоснали се до „Страдивариус“, казват, че е лесно да се свири на нея, а нотите сами излизат, при това веднага. Друга особеност на този тип цигулки е специфичната им извивка.
Изработените инструменти през последните 20-30 години от живота му се смятат за най-добри и се ценят от изпълнителите. Въпреки напредъка на технологиите цигуларите твърдят, че инструменти от XVII и XVIII век, изработени от ръцете на майстори като Страдивари, имат по-добро звучене от съвременните.
Мандолина “Страдивариус”, 1680 г.
Цигулка „Страдивариус“ от 1715 година била открита в Испания случайно при операция срещу мрежа от румънски и испански сутеньори. Испанската полиция не съобщава подробности за условията, при които е открита цигулката, чиято стойност в полицейското съобщение се определя като „неоценима“. При операцията са били задържани 11 души – румънци и испанци.
През далечната 1999 г. уникална цигулка „Страдивариус“, предназначена за нелегален износ в чужбина, откриха и задържаха митничарите на Калотина в България. Цигулката не е била декларирана и се намирала в багажа на задържан български гражданин.
AFISH.BG
