Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата, която се превръща в настолна за милиони по цял свят, излиза една седмица преди нейният автор да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за “безследно изчезнал”.
За „Малкият принц“ се е говорило и изписало много. Някои дори намират, че извън контекста на високонравствена приказка, книгата е и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че ръкописът е завършен малко преди изчезването на Екзюпери. За него френският историк Ален Вирконделе казва: “Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота.”
Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на жена му Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело. Съдба? Знак? Случайност? Това никога няма да разберем.
Днес отбелязваме 121 години от рождението на писателя. Антоан дьо Сент-Екзюпери се ражда на 29 юни през 1900 година в Лион, Франция. Баща му умира през 1904 г. и по-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си. Обитавайки последователно Лион и Сент Мориц, бъдещият автор на “Малкият принц” живее в среда, която за него представлява източник на литературно вдъхновение. Именно в Сент Мориц той открива другата голяма страст в живота си – авиацията. Там през 1912 г. го “кръщават” във въздуха.За заслугите си като пилот през 1930 г. получава званието Кавалер на Почетния легион.
Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот. Най-значителните му литературни творби са: „Южна поща“, „Нощен полет“, „Земя на хората“ и една от най-известните и най-обичани приказки на света, загадъчна история, обожавана еднакво от деца и възрастни – „Малкият принц”.
Почитаме паметта на Антоан дьо Сент-Екзюпери с избрани негови цитати:
„Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.“
„Истинската любов започва когато нищо не се търси в замяна.“
„Човек може да вижда истински само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„Най-голямото богатство – това са човешките взаимоотношения.“
„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
„Ако някой обича цвете, което съществува единствено сред милионите и милиони звезди, това е достатъчно, за да бъде щастлив, като гледа към звездите.“
Всички от нас са имали моменти на внезапна радост, когато нищо на света не ни предупреждава, че ще се появи – радост толкова вълнуваща, че ако тя е породена от мизерията, ще си спомняме дори за мизерията с нежност.“
„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.“
„Истинското щастие идва от това да правиш нещата добре, от жара да създаваш нещо ново.“
„Работейки само за материални блага, ние самички си строим затвор.“
„Винаги съм ненавиждал ролята на наблюдател. Какво съм аз, ако не взема участие? За да бъда, аз трябва да участвам.“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
„Смисълът не е в самите неща, а в отношението ни към тях.“
„Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.“
„Кажи ми кой те обича и кой ти се възхищава и ще ти кажа какъв си.“
„Никой не може да замести изгубения приятел. Старите приятелства не се създават просто така. Нищо не може да се сравни с богатствата на общите спомени, на лошите моменти, прекарани заедно, на скарванията и сдобряванията, на свързания ритъм на сърцата. Приятелства като тези не могат да се поправят.“
„Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.“
Димитър Янков, AFISH.BG
