Андре Бретон e френски писател, поет, един от основоположниците на сюрреализма. Роден е в Теншбре (Орн), Нормандия, на 18 февруари 1896 г. в скромно семейство. По желание на родителите си започва да учи медицина. През 1916 г. е мобилизиран в Нант, където се запознава с Жак Ваше, млад мъж, който смята живота си за произведение на изкуството и се самоубива на 24-годишна възраст. Ваше оказва значително влияние върху Бретон, независимо, че не оставя след себе си нищо друго освен военновременните си писма.
През 1924 г. публикува „Първи Манифест на сюрреализма“, който става теоретичната основа на движението, обхванало по-късно цяла Европа и всички области на изкуството. Около Бретон се сформира група, съставена от Филип Супо, Луи Арагон, Пол Елюар, Рене Кревел, Мишел Лейрис, Робер Деснос и др.
През 1927 г. влиза в Комунистическата партия, от която е изключен през 1933 г. Негов основен източник на доходи е продажбата на картини в художествената галерия, която основава. Обезпокоен от политиката на вишисткото правителство, Бретон емигрира в САЩ през 1941 г. и се завръща в Париж след края на Втората световна война, през 1946 г. До края на живота си стимулира развитието на втора група сюрреалисти, наречена „Ла Бреш“ (1961-1965). Умира в Париж на 28 септември 1966 г.
Възгледите на Брьотон и творчеството му са тясно свързани със сюрреализма, чийто основател и най-авторитетен теоретик е той. Декларирал се като революционно движение, сюрреализмът ратува за коренна промяна на обществото, изисква настятелно премахване на робството на пролетариата, защото “поезията се създава за всички”.
Езикът на прозаика Брьотон напомня езика на френските класици, най-вече за стила на Шатобриан, когато твърди, че “думите правят любов помежду си”, че поетът се отдава на родените от асоциации с нова непосредственост и сила образи. Що се отнася до собствената му поезия, след изненадващите еротични метафори в “Светлина от земята”, тя като че ли намира удовлетворение в едно съвършенство, постигнато чрез овладяния автоматизъм и благородната приповдигнатост, в “Ода за Шарл Фурие”.
Представяме ви избрани цитати на Андре Бретон:
„Може би единствено детството се доближава най-много до истинския живот.“
„Еротизмът е пищна церемония в подземието.“
„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“
„Най-големият дар на живота е, че ти дава възможност да се откажеш от каквото искаш.“
„Човек, който не може да си представи кон, който галопира върху домат, е идиот.“
„Хуморът е процес, който позволява на човек да избяга от реалността, когато тя стане прекалено стресираща.“
„Нищо, което ни заобикаля, не е обект. Всичко е субект.“
„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“
„Отново започва абсурдното, ужасно чакане, в което ние не знаем кой предмет да преместим, кой жест да повторим, за да направим това, което чакаме да се случи.“
„Искам да си сменям пола толкова лесно, колкото и ризата.“
„Ако получа анонимен пакет с бельо по пощата, това наистина ще ми разбие живота.“
„Салвадор Дали е човек, който се колебае между таланта и гения, или както е казано също, между греха и ценностите.“
„Това е най-красивата нощ. Озарена е от светлина. Пред нея денят е нощ.“
„Истината може да се види само, ако затвориш очи пред разума и се предадеш пред мечтите.“
„Знам, че ако бях луд, след няколко дни на изолация, щях да се опитам да се възползвам от лудостта си. Бих убил някой, най-вече доктор, който ме доближи. Поне това ще ме характеризира като склонен към насилие и най-накрая ще ме оставят на мира.“
Биографична справка – доц. Гено Генов
AFISH.BG
