Анди Уорхол се ражда на 6 август през 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания. Той е провокативен не само в живота, но и в работата си, кояо безспорно стана част от изкуството. Съчетавайки рисуване, графика, фотография, скрининг и скулптура, той остави след себе си произведения, емблематични за миналия век. Възхищавал се на предметите от масовата култура и на телевизията, която е главният ѝ виновник. Според Анди, няма нищо, което да описва демокрацията по-добре от бутилката Кока-Кола. Тя е символ на равенството между хората. Освен от предмети, Анди е впечатлен и от хората. Техните странности, техните малки особености, характерни мимики и жестове.
Артистът умира на 22 февруари през 1987 година.
Представяме ви избрани откровения на Уорхол:
“Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.”
“Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.”
“Не обръщайте внимание на това, което пишат за вас. Просто го измервайте в инчове.”
“Всеки ще има своите 15 минути слава.”
“Художникът е човек, произвеждащ неща, от които хората не се нуждаят, само че той неизвестно защо си мисли, че би било чудесно да им ги предложи.”
“Всеки предмет във вашия килер трябва да има срок на годност или дата на производство, отбелязана върху него, точно както на млякото, хляба, вестниците и списанията, и щом този срок изтече, редно е предметът да се изхвърли.”
“Убеден съм, че да си истински богат, означава да имаш едно пространство. Едно голямо празно пространство.”
“Би трябвало да има супермаркети, които да продават разни неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; докато този процес не постигне пълно равновесие, ще съществуват повече отпадъци, отколкото е редно. “
“Според мен никой, колкото и да е прочут в своята област, не би могъл да се чувства така особен и избран, както телевизионните звезди. Дори и най-известният рок-певец, чиито записи звучат навсякъде, където и да отиде, не може да има такова усещане за изключителност като човека, който знае, че редовно се появява на всички екрани в страната. “
“Както вече казах, ще ми се и аз да водя собствено шоу, наречено “Нищо особено”.
“Обикновено нямам нужда от нищо друго, освен копирна хартия и добро осветление.”
“Човек не може да прави неща, които не му идват отвътре. Може да говориш неща, които не ти идват отвътре, но да правиш неща, които не са ти по сърце, това вече е голяма грешка.”
“Аз съм градско момче. В големите градове всичко е уредено, човек може да отиде в парка и да постои известно време сред природа, в миниатюрен провинциален пейзаж, но в провинцията няма подобни късчета от големия град, затова там винаги ме наляга голяма носталгия.”
“Животът е устроен така, че хората постоянно се озовават ту в претъпкано метро или асансьор, ту сам-самички в някакви огромни стаи.”
“Действително съм привърженик на празните пространства, макар че като художник произвеждам много боклук.”
“Любимата ми ресторантьорска атмосфера е тази, която цари в добрата простичка американска закусвалня или даже в доброто простичко американско бистро.”
“Много обичам да се храня сам. Ще ми се да открия верига заведения, предназначени за такива като мен; те ще се казват АНДИМАТИ “Ресторанти за любителите на самотата”. Там човек ще може да си отнесе подноса с храна в отделна кабинка и да гледа телевизия.”
“Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Затвори, затвори си очите. Влюби се!”
“Красивите жени закъсняват по-често от невзрачните. На тях всичко им е простено. Освен това, те живеят в свой, особен часови пояс.”
“От петте сетива именно обонянието е най-тясно свързано с властта, която миналото има над нас. Миризмите наистина те пренасят къде ли не… Хубавото на тази свързана с обонянието памет е, че усещането за пренасяне изчезва мигом, щом престанеш да долавяш миризмата, така че няма никакви последствия. Това е един добре премерен начин да се отдаваш на спомени.”
“Любовта във фантазиите струва повече от преживяната любов. Въздържането от действие е много възбуждащо.“
“Винаги е по-добре да запазиш лошите новини, докато не се появят и добрите.”
“Човек може да плаче или да се смее. Всеки път, когато плачеш, може да се смееш. Изборът е твой.”
AFISH.BG
