На днешния ден, 11 декември, през 1810 година се ражда Алфред дьо Мюсе – френски поет, драматург, романист, есеист, литературен критик. Родното му място е Париж. Баща му също е автор на няколко романа и пътеписи.
Алфред дьо Мюсе учил право и медицина в колежа „Анри ІV”, но така и не завършва образованието си. Включва се литературния кръжок „Сенакъл”, доминиран от Виктор Юго. Редактирал е в литературното издание „Ревю де дьо Монд”. Дебютът му като автор е с поетичния сборник „Приказки от Испания и Италия” (1829). Първата му пиеса „Пословица” претърпява истинско фиаско.
Успехът идва със „Спектакъл в едно кресло” (1832) – сборник с пиеси в стихове, включващ „Чашата и устните”, „За какво мечтаят девойките” и недовършената повест „Намуна”.
Шедьоврите му „Капризите на Мариана”, „Андреа дел Сарто”, „Фантазио”, „С любовта шега не бива” и „Венецианска нощ” са публикувани две години по-късно във втората част на изданието.
Дьо Мюсе умира през 1857 г. в Париж от усложнения на сифилис. Погребан е в гробището „Пер-Лашез”.
Ето и някои от знаменитите му цитати:
„Във всеки забележителен стих на истинския поет се съдържа два-три пъти повече, отколкото е казано – останалото трябва да си го допълни самият читател.“
„Ако жената иска да откаже, казва „не“. Ако се впуска в обяснения, значи иска да я убедите.“
„Ако кажеш на жената, че има най-красивите очи на този свят, то тя ще ти обърне внимание, че краката й съвсем не са лоши.“
„Ако вярваш в злото, това означава, че си го извършвал.“
„Вие сте като бенгалска роза – без шипове и без аромат.“
„Всички неприятни неща, които най-злият враг може да ви каже в очите, са нищо в сравнение с тези, които най-добрите ви приятели говорят зад гърба ви.“
„Жената обича да ѝхвърлят прах в очите. И колкото повече, толкова по-силно отваря очите, за да попадне в тях възможно най-много прах.“
„И най-хубавата девойка не може да даде повече от това, което има; и най-преданият приятел не може да премълчи повече от това, което не знае.“
„Какво общо имаме с названията, формите или догмите на вярата? Всичко, което служи на доброто, е свещено за нас. Как смеем дори да се докосваме до Бога?“
„Може двадесет години да се колебаеш, преди да направиш някоя стъпка, но когато я направиш, вече не можеш да отстъпиш назад.“
„На този свят има момичета, на които добрият нрав и чистото сърце не им позволяват да имат по два любовника наведнъж.“
„Неизвестността е най-непоносимото от всички мъчения.“
„Нито едно чувство не се ражда толкова бързо, както антипатията.“
„Чашата ми може и да не е голяма, но аз пия от своята чаша.“
AFISH.BG
