„Еднократният престъпник, престъпник по страст, обикновено смогва само да извърши деянието, но рядко и да понесе неговите последици. Като действа само под жаркия си импулс, втренчил поглед в предначертаното деяние, той залага цялото си напрежение върху тази една и единствена цел; но щом я достигнем, щом деянието бъде извършено, неговата енергия се скъсва на две, неговата решителност рухва, умът му го напуска, докато тъкмо тогава хладнокръвният, трезвият, пресметливият престъпник подлавя гъвкаво борбата с обвинители и съдии.“
„И те застават веднага – политиката няма общо с морала – на страната на жената, за чието посичане като убийца са настоявали преди няколко месеца.
„Най-жестокото в това безкрайно пленничество е парадоксалното обстоятелство, че външно то никога не е било жестоко. Защото един горд дух може да се брани срещу грубото насилие, унижението може да предизвика ожесточение, колкото по-силна е съпротивата, толкова повече израства една душа.“
„Затворникът, самотникът, който денонощно мисли за своята тъжна съдба, е винаги склонен да вярва, че тези, които живеят в свободния и активен свят, трябва да мислят за него толкова много, колкото мисли той за себе си.“
„Достигне ли веднъж политиката най-високия градус на страстта, тогава се изпаряват всички нравствени и правни опасение, тогава изчезва и последното съображение за благоприличие и чест.“
„Защото едно от най-забелижителните качества на всички истерични или истерично отнесени натури е не само способността да лъжат поразително добре, но да лъжат и себе си.“
„Моралът и политиката вървят по различни пътища. Ето защо едно събитие винаги бива разглеждано върху съвсем различни плоскости в зависимост от това дали го преценяваме от гледище на хуманността или от това на политическата изгода. Погледнато морално, посичането на Мария Стюарт остава едно неизвинимо деяние: противно на всяко международно право вмирно време бива задържана кралицата на съседна страна, тайно бива изплетена примка и по най-подъл начин я пъхат в ръцете й. Ала също така не може да се отрече, че от държавно-политическа гледна точка премахването на Мария Стюарт е било за Англия правилната мярка.“
AFISH.BG
