КУМИС
Двамата се срещат за първи път в Художествения театър на репетицията на пиесата му „Чайка“. След репетицията Станиславски го представя на трупата. Тя, Олга Леонардовна Книпер, е примадона на театъра, двайсет и осем годишна, със зряла плът, която дава щастие, но иска и работа. По нейните думи той бил стеснителен, направо смотан. „Да го схрускаш!“
Разбира се, че я харесал. Както монах след дълъг пост — шилешкия курбан. Но и друго се разбира — тя е искала да бъде харесана. Всъщност тя го сваля, казано на сегашен жаргон. Като зряла круша капва меко на тревата. Фраза на Чехов: „Вие сте влюбен? Да, отчасти.“
Той вече е собственик на малко имение в Мелихово, на дванайсет версти от спирка Лопасня на Курската железница, чист юг от Москва.
Няколко пъти Олга му ходи на гости.
Купува парцел и в Ялта, почва да строи. Вече е пролетта на 1899 година. Наел е стая в хотел „Марино“, но по цял ден е на строежа в Алупка.
Тя също пристига, настанява се у доктор Средин, близка е на семейството.
После, когато му става жена, много пъти той й праща телеграми да дойде в Ялта, да бъде при него. Средна актриса и капризна жена, тя се протягала и галела в него като котка с такива бележчици — послания: „Обичам те… Целувам те… Не мога… Много съм заета… Скъпи, изпрати пари…“
Но тогава постоянно го канели на гости. Той отива веднъж и — толкоз. Храни се лошо, предимно сухоежбина. Когато покриват къщата, тя тръгва с него за Москва. Нейна идея е да минат през Бахчисарай, през планината Ай Петри, с файтон с меки ресори и гумени шини. Стари номера: придрямване, леки докосвания на лакти и колене, постоянна възбуда. Наесен той пак се връща в Ялта, пишат си писма.
Венчавката е на 25 май 1901 година в московска забутана църквица. Сватбеното пътешествие е по Волга, Кама, Белая, та до Уфа. В Нижни Новгород гостуват на Горки, който е под домашен арест. Черпи ги с кумис. Кумисът се прави от кобилешко мляко. В един речник пише, че кумисът се употребявал в терапевтиката като средство за възстановяване на силите. И аз съм пил от това чудо нейде из бурятските степи отвъд Байкал. Но тогава най-бързо ме вдигаше водката. Сега и кумисът не го вдига.
Кумисът ги възстановил набързо или им е омръзнал и през Самара отиват в Ялта.
След три години Олга Книпер-Чехова остава вдовица. И е вдовица цели петдесет и пет години…
Преди женитбата Чехов пише на издателя си Суворин: „Аз не ще издържа щастие, което продължава от ден на ден, от утро на утро. Обещавам да бъда великолепен мъж, но дайте ми жена, която като луната да не се явява на моето небе всеки ден.“
Как са живели като семейна двойка? Тя е свикнала с театъра, със сцената и задкулисния живот. Уединението е неговата страст. В един от бележниците си е записал: „Ако се боите от самотата, не се женете.“
На 30 август 1969 година съветският писател Юрий Нагибин отбелязва в дневника си, че общо взето Олечка била лесна и не се нуждаела от много кандърми. Но Чехов бил наясно с тази нейна креватна дейност, дълбоко убеден, че изневерилата жена мяза досущ на голямо студено кюфте, равнодушно я мразел и не го криел. Впрочем на Алехо Карпентиер принадлежи точната фраза: „Когато мъжът и жената се разбират в леглото, то си личи дори когато се карат.“
© Никола Радев, „Когато Господ ходеше по земята”
AFISH.BG
