Освен целофанения сутиен, белите гащички и чорапите сега тя носеше два ката муселин, които обгръщаха тялото й, а богат тюлен воал се спускаше от раменете й, като главата оставаше открита.
Ализ и Изис бяха облечени по същия начин, но в рокли с цвят на прозрачна вода. Къдравите им коси блестяха на слънчевата светлина и плавно падаха върху раменете в тежка и дъхава маса. Човек се чудеше коя да избере. Колин обаче беше наясно със себе си. Той не посмя да прегърне Клое, за да не наруши хармонията на тоалета й, но за компенсация разцелува Изис и Ализ. Те на драго сърце приеха ласките му, тъй като виждаха колко е щастлив.
Стаята беше пълна с избраните от Колин бели цветя, а върху възглавницата на неоправеното легло имаше листенце от червена роза. Дъхът на цветята се сливаше с уханието на момичетата и Шик имаше чувството, че е медоносна пчела. Ализ бе затъкнала в косите си бледолилава орхидея, Изис — яркочервена роза, а Клое — голяма бяла камелия. Тя държеше букет от кремове, до гривната й от синьо злато лъщеше друга, сплетена от свежи бръшлянови листенца, току-що напръскани с лак. Годежният й пръстен беше обсипан с четвъртити и кръгли диаманти, които образуваха името на Колин, изписано на морзовата азбука. В ъгъла на стаята, изпод куп цветя, се подаваше главата на един кинооператор, който отчаяно въртеше ръчката на камерата си.
Клое и Колин за малко му позираха да ги снима, а след тях дойде ред на Изис, Ализ и Изис. Сетне всички сподириха Клое в асансьора. Товарът бе толкова голям, че стоманените въжета се разтеглиха чак до партера и не стана необходимо да се натиска съответното копче за слизане. Цялата група излезе вкупом, за да не би някой да се върне обратно нагоре с кабината.
Шофьорът отвори вратата. Трите момичета и Колин се разположиха отзад, Шик се настани на предната седалка и колата потегли. По улицата хората се обръщаха и възторжено махаха, понеже смятаха, че минава президентът на републиката, а после се отдалечаваха, осенени от бляскави и златозарни представи.
© Превод от френски: Симеон Лекарски
AFISH.BG
