*
Там музика гърми. А тук – покой.
Градината ухае онемяла.
Бих искал да заспя… Но, Боже мой!
Та ти танцуваш там, във рокля бяла.
Не млъкват. Свирят пак. За кой ли път
крещят цигулки пирова победа.
Редиците се срещат и делят
сред жар и блясък. Само ти си бледа.
И трябва да танцуваш! Чужда длан
сега навярно плъзва зажадняла –
краде ми крехкостта на твоя стан
и полета на роклята ти бяла…
Души ме тоя сладък аромат
на хиацинти в тъмната алея.
Аз мисля все за теб… Враждебен свят!
А ти танцуваш там!… Ще полудея!
ТИ ПОМНИШ ЛИ?
Ти помниш ли – в оная пролет как
надвесени над влажната градина
опивахме се в падащия мрак
от люляка лилав и от жасмина?
Над нас – изпълнен със звезди безкрай.
И млада ти… Отдавна минал май.
И нощният всемир бе онемял.
Едничък дъждосвирец отдалече
пропяваше за птичата си жал
да бъде сам, сред тая нежна вечер…
И пролет знам, ще ни обгърне пак,
но чужд за нас ще бъде оня бряг.
Безсънно бдя. И вслушвам се, дали
за връщане в родината е време.
Чужбината е непосилно бреме,
щом дом на роден бряг си съградил.
Натам е моят поглед устремен…
Едно остана: Ти вървиш до мен.
© Превод от немски: Ана Александрова
РАЗКАЯНИЕ И ЗЛОБА
Болезнено хапеш нежните устни —
и кръв се разлива по тях,
о, зная, разбирам — така ти желаеш,
защото аз нявга целувал ги бях.
А твоите руси коси избеляват
сред слънчевий жар, и дъжд плиска по тях
о, зная, разбирам — така ти желаеш,
защото аз нявга целувал ги бях.
Стоиш пред огнището — в дим и жарава
попукват се твоите нежни ръце:
о, зная — така ти желаеш, защото
притискал ги бях аз до свойто сърце.
© Превод от немски: Гео Милев
AFISH.BG
