Истинският атеизъм, същинското неверие и безбожие се състои в това, че човек умува върху последствията от действията си, не иска да се подчинява повече на гласа на съвестта си, докато не повярва, че е предвидил сигурния успех, и така издига собствения си съвет над Божия съвет и прави Бог сам себе си. Който иска да върши зло, за да се получи от него добро, е безбожник. При едно морално управление на света от злото никога не може да следва добро и колкото по-сигурно вярваш в първото, ти е невъзможно да мислиш последното. – Не бива да лъжеш, дори и светът да се превърне в развалини. Но това е само фразеологизъм; ако наистина би повярвал, че светът ще се разпадне, твоето същество най-малкото би изпаднало в противоречие и самоунищожение. Но ти не вярваш в това, нито пък можеш, нито трябва да го вярваш; знаеш, че планът за неговото съхранение със сигурност не се осланя на една лъжа.
Току-що изведената вяра обаче е вярата изцяло и напълно. Този жив и действащ морален ред е самият Бог; не се нуждаем от някакъв друг Бог и не можем да проумеем някакъв друг. В разума не се намира основание да излезем извън този морален ред на света и посредством заключение от обоснованото за основанието да се допусне едно особено същество като причината на същото. Изначалният разсъдък със сигурност не прави това заключение и не познава такова особено същество. Само една криворазбрала се философия го създава. Защото нещо случайно ли е този ред, нещо, което би могло да бъде или пък не, би могло да бъде така, както е, или пък по друг начин, че неговотосъществуване и естество да се обясняват едва чрез основание, едва посредством посочване на това основание вярата да трябва да се легитимира пред вярата в същото? Ако повече не слушате изискванията на една недействителна система, а запитате собствения си вътрешен свят, ще откриете, че този световен ред е абсолютно изначалното на всяко обективно познание, както свободата ви и моралното ви предназначение – абсолютно изначалното на всяко субективно; че всичко останало трябва да стане обективно познание, обосновано и определено чрез него. Той обаче чисто и просто не може да бъде определен чрез нищо друго, защото няма нищо друго извън него. Ни най-малко не можете да се опитате да направите това обяснение, без да навредите на ранга на това допускане и да го разколебаете във вас самите. Неговият ранг е този, че той е абсолютно сигурен чрез себе си и не търпи никакво умуване. Вие го правите зависимо от умуване.
А как ви се удава това умуване? След като сте разколебали непосредственото убеждение, с какво ще го затвърдите? О, зле стоят нещата с вашата вяра, ако само с утвърждаването на това основание, което привеждате, можете да я утвърдите, а с отпадането на същото, би трябвало и тя да отпадне.
© Превод от немски: Мария Пашова
AFISH.BG
