Сергей Александрович Есенин (3 октомври /21 септември стар стил/ 1895 г. — 28 декември 1925 г.) е един от най-известните руски поети от 20-ти век. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.
През 1915 Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.
Още c първите си поетически сборници («Радуница», 1916; «Сельский часослов», 1918) той се изявява като нежен лирик, майстор на дълбоко одухотворения пейзаж, познавач на народния език и душевност. Стремежът му към всеобща хармония, към единство на хора, животни, растения, стихии и всичко в природата, е основен принцип в художествената композиция на поета. През последните две години от краткия си живот Есенин написва някои от най-известните си стихотворения. Животът му е трагично прекъснат едва на 30 г., като официалната версия е самоубийство.
*
ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ, НЕ МЕ ЖАЛИШ,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш? И ръце?
Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега – и моите колене.
Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз.
Тая връзка, лека и нетрайна,
не зове съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.
И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.
И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.
Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори.
© Превод от руски: Недялко Йорданов
AFISH.BG
