ШОПЕН
Не много словоохотлив,
идеите не бяха силата му,
покрай него всички имаха идеи,
щом Дьолакроа развиваше теории,
той ставаше напрегнат, сам
не можеше да обясни ноктюрните.
Слаб любовник;
привидение в Ноан,
където децата на Жорж Санд
не приемаха от него
наставления.
Гръдоболен в тази форма
с кръвоизливи и сраствания,
която се протака дълго;
спокойна смърт за разлика от друга
с болезнен пароксизъм
или от залп на карабини:
Преместиха рояла (Erard) до вратата
и Делфина Потоцка
изпя в последния му час
песента за теменужката.
В Англия замина с три рояла:
Pleyel, Erard и Broadwood,
Свиреше за двадесет гвинеи вечер
четвърт час
у Ротшилд, Уелингтън, в Страфорд Хаус
и пред многобройни жартиери;
потъмнял от немощ и от приближаващата смърт,
се връщаше
на Скуер д’Орлийнс.
След това изгаря своите скици,
ръкописи,
никакви остатъци, фрагменти и бележки,
тези издайнически улики –
накрая каза:
“Моите опити са съвършени с оглед на това,
което съм можел да постигна.”
Всеки пръст трябваше да свири
със сила, съответна на природата му,
четвъртият е най-слаб
(със средния в сиамска връзка).
Щом започваше, поставяше ги
на e, fis, gis, h, c.
Който някога е слушал
определени негови прелюдии,
било във вила или
високо в планината,
или от вратите на тераса,
например в санаториум,
ще го забрави трудно.
Не е композирал опера,
нито симфония,
само тези трагически прогресии
с артистична убеденост
и малка длан.
НИКОЙ ДА НЕ ПЛАЧЕ
Рози, господ знае откъде така красиви,
в зелени небеса градът
привечер,
в отминаването на годините!
С какъв копнеж си спомням времето,
когато една марка и тридесет ми бяха жизнено необходими,
да, притиснат от неволята, ги преброявах,
с тях трябваше да преживявам дните си,
какво говоря дни: седмици на хляб и сливово пюре
от пръстени гърнета,
донесени от родното ми село,
още озарени от домашната оскъдица,
как жално беше всичко, как красиво и трептящо!
Какво е блясъкът на европейските авгури,
на прославените имена,
на Pour le mérite,
които гледат себе си и продължават да творят,
ах, само отминаващото е красиво,
припомняйки си бедността,
а също застоялото, което не усещаш,
хлипаш и се регистрираш като безработен,
чудесен беше този Хадес,
който застоялото приема
като авгурите –
никой да не плаче,
никой да не казва: аз, тъй сам.
РЕСТОРАНТ
Онзи господин оттатък си поръчва втора бира,
това ми е приятно, така не се налага да се укорявам,
че между другото и аз гаврътвам по една.
Човек веднага смята, че е болен,
в един американски вестник даже четох,
че една цигара съкращавала живота с тридесет и шест минути,
в това не вярвам, сигурно зад тази статия стои
концернът “Кока-кола” или някоя компания за дъвка.
Живот нормален и нормална смърт,
това не значи нищо. И нормалният живот
докарва смъртоносна болест. Въобще смъртта ни
няма нищо общо със здраве или болест,
тя просто ги използва за целта си.
Как разбирате това: Смъртта ни няма нищо общо с болест?
Разбирам го така: Мнозина заболяват, ала не умират,
значи има тук и нещо друго,
фрагмент проблематичност,
факторът несигурност,
тя не е тъй ясно очертана,
и косата не размахва,
наблюдава, гледа иззад ъгъла, дори се сдържа
и е музикална с друга, собствена мелодия.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
