Във вселената любовта е център на жизнено привличане, който действа като източник на енергийно издигане. Тя е фабрика за доверие, прогонва страха, приканва към ентусиазъм, към вяра, към благодарност и радост, че ни има.
Любовта споделя всичко, без да прави сметки. Предпазва без застрахователна полица. В лоното й гнездят нужните за по-висш полет възможности, тя дава крила на творческото въображение.
Любовта мобилизира магическите сили на душата. Тя хармонизира. Призовава към инициативи на помирение, поражда самоуважение и уважение у хората. Любовта винаги е изцелителна.
Любовта е способна да открие едно лице сред множеството, нечия неповторима стъпка сред дългия керван, топлината на една ръка сред много хладни длани, една сълза сред водопад, един поглед сред стотици прозорци… Уверено открива една въздишка, едно мълчание, една песен, един вик сред разпръскването на всеобхватния шум.
Любовта приканва към единение, не към разделение. Тя е голяма, гостоприемна, щедра, благодатна, сияеща, пълна в самата себе си, красива. Любовта поставя човешкото същество в най-добрата му позиция в космоса.
Любовта е игрива, обича доброто настроение, ироничните игри, простото, обобщението и безценните непредвидени находки.
Любовта отишла на Стоковата борса и казала на екзалтираните акционери: „Човек, който не обича, нищо не струва. Не се котира“.
Посетила Съдебната палата и предупредила съдиите: „За любовта и за краля няма закони“.
Като се отбила в Министерството на икономиката, пошепнала на ухото на управника: „Който не е дал, той не е обичал“.
Като минавала през гробището, поздрави пазача с този въпрос: „Човек, който не е обичал, за какво е живял?“.
На катаджията казала: „Човекът не е там, където върви, а там, където обича“.
В „Загубени вещи“ написала този графит: „Ако двама се обичат, бързо се намират“.
На цветаря подхвърлила: „Който носи цвете, разбира от любов“.
На охранителите обяснила: „За любовта и смъртта няма непревземаема врата“.
На лекарите в психиатрията сложила такава диагноза: „Между влюбения и лудия има само една крачка“.
На началника на пожарникарите рекла: „Любов, която се страхува, не е огън, а сняг“.
В салона за красота оставила това съобщение: „Който е влюбен в жаба, луна му се струва“.
На стеснителното момиченце му казала: „Девойка без любов е като роза без мирис“.
На математика: „Любовта и луната си приличат – когато не нарастват, намаляват“.
На младия юрист: „Влюбеният е по-красноречив от сто адвокати“.
На тъжния поет: „Който истински обича розата, дори да се убоде, не се сърди“.
В катедралата чули изповедта й: „Който обича, той вярва“.
А като видяла преподавателите, събрани в учителската стая, рекла: „Човек научава повече в една любовна нощ, отколкото в училището цял живот“.
Един тъжен човек с черно куфарче и черна връзка разбрал, че влюбването е аварийният изход на природата и този магически процес прави първите си крачки, когато ни отвежда към противоположния пол. В този миг открил, че привилегията на живота е да бъдеш именно това, което си.
© „Приказки за подарък на хора, които обичат”, „Бард”
AFISH.BG
