„През целия си живот съм се борил срещу хора, които са се опитвали да ме контролират или манипулират и никога не съм се оставял на обстоятелствата да ми попречат да правя каквото съм решил. Ако иска да бъде свободен, човек трябва да знае как да упражнява и да проявява свободата си. Това в никакъв случай не означава да бъде егоист и да не зачита другите.
“Бях отгледан изцяло от жени. Баба ми притежаваше салон за красота и съм прекарал повечето от времето си там. Тя ме научи на добри маниери – и се научих как да се държа сред жени, какво харесват жените. Аз съм невероятно добре възпитан и любезен – и заради това съм изключително признателен за начина, по който съм израснал.”
“Обичал съм в живота си, но нещата винаги са започвали с мания, която трае точно 18 месеца, след което нещата се променят. Ако знаех, ако бях готов за това, може би щях да бъда в състояние да организирам връзките си по-добре. Но когато съм с някой, често не се съобразявам с който и да е от моите принципи. Бил съм толкова влюбен, че съм заявявал: “Хайде, да отидем и да се оженим”. Но нито една жена никога не е приела това, което казвам, за сериозно. Те си мислят за моята репутация – Джак Сваляча. Прокълнат съм с това, което хората мислят за мен. Вече си мисля, че има пропаст, която никога няма да прескоча.”
“Ако мъжете бъдат честни, всичко, което правят, навсякъде, където отиват, е с цел да бъдат с жени. Имало е моменти в живота ми, когато съм се чувствал странно неустоим за жените. Но вече не съм в това състояние – и това ме натъжава. Но също така вярвам, че голяма част от узряването на моя характер е дошло от остаряването и отслабването на силите ми. Това е акт на балансиране; трябва да свикнеш да не се бориш срещу течението.”
„Никога не съм бил това, което бихте нарекли активно участващ във възпитанието баща, но имам късмет, че децата ми се оказаха такива, каквито са. Родителството е в ръцете на боговете. Единственото, което можеш да правиш, е да се стараеш максимално.”
“Категорично още съм запазил дивото си сърце. Но био-гравитацията ме държи на земята. Вече не мога да свалям жени на обществени места. Не съм го решил аз; просто не изглежда редно за човек на моята възраст.”
“Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: “Кога камбаната ще удари и за мен?” На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.”
AFISH.BG
