Тези дни навършвам сто години…Да , да.100 без 28 години…Това са пълни 864 месеци във времето , когато новият ми внук Самуил изпълни само два.След тридесет години получих отново нов мандат да бъда дядо.Да е живо и здраво „царчето” в дома ни!Да е жив и здрав и другия ми внук –тридесетгодишният Александър…Това е животът.Като в оная велика песен :”Будут внуки потом.И все повториться сначала…”
А „мечтата за оран или петдесет есени” идва в навечерието нарочно на няколко годишнини-между които са рождения ми ден и половин век от двуполовото ми бракосъчетание във време , когато е актуална и Истанбулската конвенция, а с нея и джендър идеологията в европейската ни държава.
100 без 28…Двадесет и осем ,колкото са преходните години у нас…Останалите 72 са си мои,до които стигнах и с почти толкова различни книги, сборници,сатира, лирика, публицистика,лозанки по време на Прехода и демокрацията.
„Мечта за оран” е и мечтата на всеки от нас :”Да можехме да прекопаем времето зад нас…И всичко, всичко пак да предстои…”
В книгата съм включил над тридесет лирични изповеди,които са и поклон към Левски и Ботев, към Славейкови , към Шипка и Русия,към Деня на Победата,към традиционното християнско семейство, а между тях като в обикновен непретенциозен сатиричен дневник вървят и няколко десетки лозанки-присъди над онези , които допуснаха подмяната на ценностите,изчезването на българските села, подмяната на историята,превърнаха езика на омразата в говорим майчин и бащин,допуснаха драстичната разлика у нас между много богатите и много бедните,ровещи край кофите за смет,хората на ръба на оцеляването във времето , когато сме и домакини на Европредседателството.Политическата сатира е в съдържанието на сборника.В книжното тяло между меките корици са затворени и твърдите нравствени позиции и надявам се да блика от тях и оптимизъм…
Лиричното авторско послание в книгата е и към всички български политици през целия преход-всички без разлика- пожелание да си живи и здрави,но …с доходите на три-четири милиона наши сънародници,избиратели.Да са живи и здрави и срещат като тях Великден и Коледа с правителствените бонуси от 20 евро,преди още да сме влезли в чакалнята на Еврозоната…
А накратко , „Мечта за оран” е и мечта неосъществима, но сладка,именно затова.Книгата е и резултат от едно поредно приключение,в което ехото е станало съдба в стихотворение…
Благодаря на онези,които ще прочетат мечтите ми и ще станат от тях и по-добри…
СЕЗОНИ
Всяка есен мечтаем за пролет…
Всяка есен копнеем за лято…
Като вярващи в черква се молим
тая зима поне да е кратка…
Беше зимата дълга. Студена бе.
В ръкавиците сняг е останал…
Пролетта пак внезапно зелена е….
А дърветата – бели камбани…
После палаво слънце изгаря ни.
И за селфи стоим срещу вятъра.
Върху чергите топли и шарени
ще потънем в очите на лятото…
© Лозан Такев
AFISH.BG
