Човечеството осиротява откъм своите таланти, хората-жалони в областта на изкуството и културата. Както пееше Михаил Белчев, „Един по един си отиват от нас ветераните…” Ако не всеки ден, през ден-през два, което е тъжно до степен на неизбежния въпрос: „А след тях?”
След Милош Форман няма кой да направи нито „Коса”, нито „Полет над кукувиче гнездо, нито „Амадеус”, нито дори „Народът срещу Лари Флинт” Не че филмовата индиустрия ще спре да работи, но Форман не беше „индустриалец”. Самият му произход (той е чех, чиито родители са убити във фашистки концлагер по веме на Втората световна война), житейският му път, така различен от този на традиционните холивудски режисьори, творческият му подем, започнал с документални филми още в родината му и чак след това разкрил могъщия си потенциал в игралното кино, са предпоствката за формирането му като творец, с когото всички се съобразяват, защото лентите му са шедьоври. Два „Оскар”-а, три „Златни глобуса”, БАФТА, това са значимите негови награди за филмите му, които ще останат вечни.
Самият Милош Форман избягва да се взима на сериозно. С типично славянската широта на възприемане на света, той заявавява: „Знам, че вероятно звучи несериозно, но мисля, че е важно да се забавляваме. Аз, актьорите, операторът, целият екип трябва да се чувства добре. Това е единственият начин да направим един наистина добър филм.” Рецептата остава, но едва ли друг ще може да я изпълни. Тези рецепти са винаги уникални.
Поклон и нека светлината на кинематографа проектира пътя ти на небесния екран, Маестро!
Камера! Работи!
AFISH.BG
