Торквато Тасо е италиански поет, класик на италианската литература. Бил е секретар на княза на Салерно, и Порция Роси от Неапол. Член на Академия „Етерея”, завършва университета (1564), пребивава в двора на Ферара. Написва драмата „Аминта” (1573), през 1575-1576 г. завършва „Освободеният Йерусалим” – за Първия кръстоносен поход (1099) и обсадата на Йерусалим, но продължава да работи върху нея до 1575 г . Автор и на много сонети и други стихотворения.
AFISH.BG ви предлага да се запознаете с мислите и стихотвочеството на класика.
„Там, където царува празнота, не блести лъча на гения, там няма стремеж към слава и безсмъртие, там не възниква нито представяне на добродетелта, нито даже виждането и.”
„Дружбата – пристанище, към което се стреми човек, тя представлява радост и спокойствие на духа, тя – вдъхновение в този живот и начало на небесния живот.”
„Очакването на нещастието – по-лошо нещастие, от колкото самото нещастие.”
„Великата скръб е безмълвна: тя даже сълзи не показва.”
„Движението може по своето действие да замени всяко средство, но всички лечебни средства на света не могат да заменят действието на движението.”
ИЗ „СОНЕТЕН ДИПТИХ”
По звездни пътища пилеещи се, бели,
към облачни дворци нетленните вървят,
но мръкват техните лъчи пред оня път,
по който жаждащите слава са поели.
Към други замъци, в невиждани предели
пътуват мислите – и след Амур летят.
За тайните на тия замъци мълчат,
които със душите си са в тях прозрели.
Сърцето ми не казва дума, не шепти
(то само с някоя въздишка се издава),
но погледите тъмни не мълчат, говорят.
Те сякаш питат: колко щастие, мечти –
за тебе непознати мойта гръд стаява?
Кажи сега, додето с огъня се боря?
© Превод от италиански: Драгомир Петров
AFISH.BG
