“Господин Министре,
с душесмут окосъзрях вестилище във вестникопродавниците всекидневниче, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето светилище народно, поради негодие старешко. Това вля злинесмут и душепокой и ме подтикна към устопсувни матерни, мръснословия. Защото, ако ме съзрете ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, немощни поличби не са ме споходили!
Храноглътните ми желания си като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кървотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети – непрестанни. При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подхвърляте на изпъдица?
С настоящето си буквописно изложение ви моля, да не ме пращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка!
Последна доплънка:
Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар и да е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенски подсети – доказано от студентките. Неговата изпъдица е по-належаща!
Подпис: Александър Т. Балан”
AFISH.BG
