“Разбира се, аз пиех. Пиех със своите гости и домакини. Освен това пиех и сам. Като работех за пет души, аз се смятах в правото си да пия. Алкохолът влияе много добре на онези, които работят пряко сили. Виждах това по действието, което той имаше върху моята малка команда. За да вдигнат котвата от дълбочина четиридесет морски сажена, хората напрягаха крайно много силите си и след половин час напрягаме се задъхваха и всичките им членове започнаха да треперят. Но една добра порция ром бързо им вливаше нова сила. Дишането им ставаше по-спокойно, те избърсваха устата си и пак се залавяха на драго сърце за работа. А когато веднаж се случи да наклоним яхтата на една страна и между пристъпите на треската да работим до шията във вода, аз забелязах как непречистеният местен ром помагаше на работата.
Тук ние пак се сблъскахме с една нова страна на многостранния цар Алкохол. Изглежда уж, като че ли той ви дава нещо, без да получава нищо в замяна. Там, където силите са се изчерпали, той предизвиква нова мощ, уморения човек той отново вдига за работа. За известно време ние усещаме в себе си истински приток на сили. Помня как веднъж ми се случи в продължение на осем дни да товаря въглища на един океански параход. Работата беше адска и нас, носачите, поддържаха само с уиски. През цялото време ние работехме полупияни и без уискито не бихме могли да се справим със задачата си.
Силата, която дава цар Алкохол, не е фиктивна. Тя е истинска сила, която се извлича от същите източници както всяка сила. Но за нея човек е принуден да се разплаща, и то с лихвите. Ще седне ли обаче измъченият от работата човек да му мисли толкова далече? Той приема това вълшебно порастване на силите за онова, каквото то изглежда — за чудо. И не са малко преуморените работни хора, хората на умствения труд и черноработниците, които се позовават на това заблуждение и тръгват из пътя, по който цар Алкохол ги води към смъртта.”
Превод от английски: Димитър Подвързачов, 1937
AFISH.BG
