В това момче тече кръвта на руснаци и германци, а той е една от емблемите на Америка. Кръстен е, съвсем сериозно, на Леонардо Да Винчи, защото, когато ритнал за пръв път в утробата, майка му гледала картина на великия художник. Коя точно, историята мълчи, но вглеждайки се в усмивката на Лео, можем да предположим, че е Джокондата. Името обаче се оказва пречка в първоначалната ранна кариера на актьора – той снима от 8-годишен, но все не попада на голяма роля. Първият му агент предлага да си смени името на Лени Уилямс, но Лео не се съгласява. И дочаква звездния си миг с филма „За какво тъгува Гилбърт Грейп”, където играе блестящо ролята на дебилното малко братче на Джони Деп. Толкова добре я изиграва, че 16-годишен получава и първата номинация за „Оскар”.
В „За какво тъгува Гилбърт Грейп”
Златната за него 1995 г. му носи ангажимент в „Баскетболни дневници”, но ударът му е с „Пълно затъмнение”, където играе бисексуалния поет с трагична съдба Артюр Рембо и отново прави впечатление и на критиката, и на цялата киногилдия, даже в претенциозна Европа. Затова Лео не съжалява, че е пренебрегнат заради Крис О’Донъл за касоразбивача в „Батман и Робин”.
Това, че не е просто хубаво младо момче, а актьор, му отваря пътя за неговата втора култова роля – Ромео в „Ромео и Жулиета” от 1996 година. Тя вече го прави 100-процентова филмова звезда. И му помага да направи удара на живота си. Търси се герой любовник за най-мащабната продукция на всички времена до онзи момент. Става дума за „Титаник”. И Лео взема ролята, която го превръща в истински киноидол, а също прави най-големите приходи на филм в цялата история на киното и по света, и у нас.
С Том Круз
В онези години той решава да се откаже завинаги от образа на секссимвол, какъвто неминуемо е станал след „Ромео и Жулиета”, „Титаник” и „Плажът” и да търси трудните характери. Тук на помощ му идва неговият нов стар приятел Мартгин Скорсезе, който след „Бандите на Ню Йорк” му поверява и главна роля в „От другата страна”, където доброто момче се оказва лошо момче. Успешни са и лентите „Кървав диамант”, „Великият Гетсби” (след брилянтното превъплъщение на Робърт Редфорд, трябва наистина много смелост за тази роля), психарският „Зловещият остров”, който странно кореспондира с първия успех на актьора и с героя му Хауърд Хюз.
С Мартин Скорсезе
Всъщност малко известен е фактът, че Ди Каприо от дете е с обсесивно-компулсивно разстройство, с което се бори и до сега. Това може би е ключът защо така добре му се получават ролите на екстравагантни, да ги наречем, характери. Той не крие своето състояние, споменава в интервюта, че минава по няколко пъти през една и съща врата и че настъпва всяка дъвка, която забележи хвърлена на улицата. И вероятно не само дарбата, но и щипката лудост допринасят Ди Каприо спечели престижният Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм за превъплъщението си в „Авиаторът” (2004), както и Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия за ролята си на борсов посредник във „Вълкът от Уолстрийт” (2013).
Във “Великият Гетсби”
През 2016 година Леонардо ди Каприо най-после стиска в ръка заветната статуетка – този път печели Оскар за най-добра мъжка роля в „Завръщането”.
“Оскар”-ът е в ръцете на Лео
Какво да очакваме в бъдеще? Лео обяви в началото на миналата година, че би искал да влезе в ролята на Владимир Путин или на Григорий Разпутин, защото руската история е достойна за Шекспирови произведения. Да не забравяме, че едната му баба е от Перм. Но плакатите с образа на Леонардо като Ленин се оказаха фейк. Засега му предстои друга роля – на Тиодор Рузвелт. Останалото (по Шекспир) е мълчание. Но ще го гледаме.
AFISH.BG
