Някъде в граничната зона между Румъния и Русия по река Днестър се завързват опасни връзки между румънски лейтенант и рускини бежанки от погромите на Октомврийската революция. Дали ще намери той своя идеал, изграден от прочита на класически руски автори, или ще види една много различна руска жена? Търсенето на жената идеал се превръща в своеобразна детективска история, на фона на която се разкриват много човешки съдби. Зад всичко обаче е мистериозната река, повлякла не една участ и държаща ключа към тази невъзможна обсебваща любов.
За това разказва „Рускинята“ (изд. Персей, превод Христо Боев), един от най-добрите военни романи, в който романтичният порив към жената се сблъсква с трагичната реалност на последиците от една революция, макар и състояла се на отвъдния бряг на реката.
Авторът – Джиб Михаеску е роден на 23 април 1894 г. в Драгашани, Румъния, и умира на 19 октомври 1935 г. в Букурещ. Участва в Първата световна война, адвокат e в Кишинев и родния си град. Пише за вестниците Збураторул, Гъндиря, Вияца ромъняска и др. Умира на 41 години от туберкулоза.
Талантлив хроникьор на своята епоха, Михаеску създава в „Рускинята“ чрез перипетиите на бежанците и дейността на охраняващите подразделения военен роман под формата на модерна приказка. В нея намира силно проявление естетиката на румънския модернизъм, като на преден план излиза метаморфозата на реката, съпреживявана от разказвача, интензивните еротични сцени, предадени много чувствено, натуралистичните сцени на човешко страдание, както и уплътнените с много психологизъм разсъждения и диалози. Има я и горчивата ирония на времето, което противопоставя идеализирания образ на жената от руския романтизъм от предходната епоха и художественото пресъздаване на краха на тези идеали в суровите модерни времена. По този начин романът е своеобразен вълнуващ и оригинален прочит на творби на Достоевски, Толстой и Тургенев в една румънска перспектива, която се явява тяхно хронологично и артистично допълнение, контрапункт отвъд границата.
AFISH.BG
