Роден на 26 октомври в Шумен, Стилиян Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на 20 век. Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „последния възрожденец“.
Автор е на около 100 заглавия на книги и студии, в най-различни жанрове: стихове, романи, драми, пътеписи, биографии, трудове по етнография, фолклор, читалищно дело и педагогика. Съставител е на различни сборници и антологии. Най-известната му творба е романът „Хляб нащ насущний” – за драмата на еснафското съсловие по времето, когато се рушат патриархалните традиции. Първият опит за сонетен роман в нашата литература е негов – излиза под заглавието „Владо Булатов”.От изследователските му работи се откроява един огромен труд по история на българските читалища. Съставя антологии за деца, читанки и христоматии, сборник в памет на Иван Вазов. Проучва разпространението на Свободното зидарство по българските земи, сам препасал зидарската престилка в дружество „Зора”.
Чилингиров има надпартийно поведение и отношение към политическите и обществени въпроси. Той е бил против влизането на България в
Първата световна война, а когато тази трагична грешка се случва, се бори за по-скорошно излизане от нея.
Като председател на Съюза на българските писатели отказва да дели колегите си по идеологически причини. Известно е неговото застъпничество за арестувания комунистически поет Младен Исаев. Чилингиров се среща с премиера Богдан Филов, който също е член на писателския съюз, и му казва: „Богдане, ти си министър-председател на страната, въпреки това аз не съм ти подчинен, защото не съм министър в твоя кабинет. Ти обаче си ми подчинен, защото си член на писателския съюз, а аз – негов председател. В това си качество аз ти заявявам, че няма да допусна нито един български писател да пострада за своите убеждения. Писателят, това е съвестта на народа, а тя трябва свободно да бъде изявявана!”.
След 9 септември 1944 г. е позабравен, но не и репресиран. Чилингиров пише спомените си „Моите съвременници” като опит за официално реабилитиране и ново присъствие в българската литература. Провървява му – директорът на Института за литература Людмил Стоянов е заинтригуван от мемоарите му и най-вече от приложените от автора им автентични свидетелства и документи, които дори милостиво са хонорувани по специална оценка и книгата излиза в тираж 5000 екземпляра. В тези спомени, издадени отново преди две години, са обрисувани портретите на видни наши писатели – от Иван Вазов през Пенчо Славейков, Иван Шишманов, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, та дори Николай Ракитин и Цанко Церковски.
Днес Регионалната библиотека в Шумен носи името на своя бележит съгражданин.
AFISH.BG ви предлага две кратки стихотворения на Стилиян Чилингиров, родени от неговото патриотично възрожденско чувство към България.
*
„Защо ли пак в ръцете взехте лира
И звук след звук изпращате до нас?”
Днес пишем ний история на мира
И пишем я с кръвта си този час.
На всеки връх, на всеки дол и чука
По страница написана се крий:
Там нашта смърт и нашата сполука
И времето не може да затрий!
И що пред тях са песните ви жалки,
Какво са те пред нашите дела?
– Войници! Първите листенца малки
На лаврите за вашите чела!
*
Живот за други даден,
безсмъртен е живот.
Без жертви няма подвиг,
без подвизи – Народ.
Такъв народ живее,
щом ражда синове,
които дълг заветен
към подвизи зове.
© Стилиян Чилингиров
AFISH.BG
