ПАНЕВРОПА
Европа днес е Вавилония
и във мъчителна агония
върви към гроба си студен,
а в Ню Йорк гледат със ирония
на бъдещата си колония
и чакат сетния й ден!
Но ето, срещнат с акламация,
Бриан направи декларация
за своя нов велик проект –
че само в обща федерация
на всички европейски нации
Европа ще намери лек.
Но все пак – сякаш за ирония
на тая хубава симфония
за правда, братство и любов –
от Добруджа и Македония
долитат вопли на агония –
на цял народ – отчаян зов!
Ала защо да се нервираме,
да викаме и протестираме?
– Ний трябва да благодарим,
щастливо че ще си умираме
от днес нататък федерирани
във тази Паневропа ний…
В. „Весело утро”, 1930
АМАН БЕ, БРАТКО, ОТ РАЗКРИТИЯ!…
До тук ми дойде от разкрития –
на бунтове и „тайни списъци”!
Дотук ми дойде от събития
и всекидневен бой и писъци…
Тук бомби, пушки и печатници,
там анархист гори сред пламъци,
а по-нататък – сган развратници
пируват в свойте пищни замъци.
В шантани, домове съмнителни
кроят се всеки ден „разкрития”,
а стражата ни смела, бдителна
следи открива от… убитите.
Какъв разкошен спорт за сития!
Лежи, скучае на дивана си
и хоп-па! – нови куп разкрития
и нови кърви по мегданите.
Народът иска хляб! Пребитият –
лекарство дири си за раните;
властта поднася му разкрития
и го прибира във занданите.
А две дузини черни гарвани
държат в ръце си здраво нишките
и с тез „разкрития” алармени
прикриват куп афери хищнишки.
в. „Звънар”, 1925
ГАНЮ ВЕЧНО БИСТРИ ПОЛИТИКАТА
Утро. Руменеят небосклоните.
Бавно, бавно гаснат електриките.
Ганю си обува панталоните
и с жена си бистри политиката…
Обед. Топло. Суета. Движение.
Грижи. Труд. Умора. Напрежение.
Ганю, хвърлил чука и мотиката,
енергично бистри политиката…
Вечер. Мрак над улиците стели се…
Някой псува. Други там веселят се.
Ганю жадно пие си мастиката
и… с кръчмаря бистри политиката.
Нощ. Луната плези се усмихната.
Спят спокойно робът и владиката.
Ганю хърка, кара се нестихнато –
и в съня си бистри политиката!
в. „Звънар”, 1924
© Тома Измирлиев, „Краен елемент”, 1975
AFISH.BG
