ШЕМЕТ
Тъмен поглед, тъмен поглед,
спрял над мене своя чар.
Светли звездни хороводи,
черна бездна и кошмар.
Тъмен поглед, тъмен поглед,
нощен вихър, странен зов.
И ме мами, и ме води,
и познат е, и е нов.
С Боян Пенев, издателя Александър Паскалев и съпругата му в Швейцария
*
Не гледай тъй, не гледай тъй,
тоз поглед твой не е за мене,
на страст и нега отражене,
запален другаде е той.
Напразно с сведена глава
наред със теб вървя полека,
и слушам бликнали слова
да се изливат леко, леко –
Гори във тебе нейний чар…
Недей ме гледа ти със него –
със бликналата твоя нега
расте в сърдцето ми кошмар!
Дора Габе и Боян Пенев (вляво) с приятели
*
Ти тъжен си, като молитва тъжен,
и есен е във взора ти смутен –
да ти възвърна светлата усмивка
бих пяла аз и нощ и ден…
Ах, ти си бледен, бледен като цвете,
поникнало над гроб усамотен –
да можех от смъртта да те измоля,
бих плакала и нощ и ден…
Дора Габе, Десанка Максимович и Елисавета Багряна
*
Ръката мъртва нищо не усеща,
студена е, отпусната и бяла,
и сянката й – неподвижно спряла.
Трепери в сън кандилото отсреща…
Очите само, пламнали две свещи,
отворени, широки и бездънни,
завличат и докосват те до нещо.
Дълбоко спи нощта и мрак отвън е.
То миг ли е? То вечността ли цяла
във погледа умиращ се таи
и тоя свят със оня свят е сляла?
На прага спира той – за миг стои,
и рухва в мрака… Съмва се. О вечен,
с очи докоснат свят и тъй далечен!
1932г., Будапеща – на корабче по Дунава седят Дора Габе, словенският публицист и преводач Йосип Видмар и Багряна
НА РЪБА
Две очи ме следят.
Две очи ме горят –
ще изчезна
във тяхната бездна!
В чужди погледи два
слушам странни слова,
нещо мами,
повлича душа ми.
Ти, що бдиш над света
в светлина, в чистота,
с твойто име
о Боже, спаси ме!
Две очи ме горят,
две очи ме следят –
ще изчезна
във тяхната бездна!
© Дора Габе
AFISH.BG
