Останал без баща, когато бил на една годинка, с властна майка, Александър Куприн отрано се науил да бъде сам, да размишлява и да се потапя в богатото си въображение. Майка му го изпраща в училище за сираци, после в кадетския корпус, защото мечтата й била да види сина си офицер и затова Куприн 4 години бил военослужащ. Оттук идва и блестящият му талант да разказва за армейския живот. По-късно той често ще повтаря пред Иван Бунин, че е станал писател случайно.
Първите авторски 25 рубли писателят получава след запознанството си с Мария Давидова, умна и решителна издателка от Петербург, която публикува в сп. „Божи свят” разказа му „Нощна смяна“. Благодарение на нея Куприн бързо се влива във висшите литературни кръгове и спечелва сърцето й . Славата му в Русия става огромна, съдбата видимо е благосклонна към него след тежкото детство. Това обаче не прави по-лек семейният му живот. През 1906 г. той праща по дяволите привидно щастливия си брак с Давидова . Той се влюбва безумно в гувернантката на дъщеря си Лидия – тъмнокосата и доста по-млада от него милосърдна сестра Елисавета Хайнрих. Лиза обаче, не иска семейството му да бъде разрушено заради любовта им и заминава да работи в една военна болница. Куприн се развежда с жена си и се отдава на самотно пиене. Негов приятел случайно се среща с Елисавета и я моли да отиде при него. Тя се съгласява, но при условие, че той остави пиенето. Венчават се, ражда им се дъщеричка Ксения, която Куприн обожава. По това време писателят създава една от прекрасните си повести – „Суламит”. Тихата и мълчалива Елисавета имала такава власт над мъжа си, че по-късно, когато били в емиграция в Париж, той не можел да преживее нито секунда без нея, той обсъждал с възлюбената си ъпруга всичко: от наема на жилището, подредбата на мебелите, преписването на ръкописите му, до сключването на договори с издателите и продажбата на книгите му. Но поради честите си запои не можел да работи системно, въпреки настояването на приятеля му Бунин. Отслабнал твърде много, отказвал да дава книгите си на издания, които съкращават текстовете му. Елисавета не можела да търпи повече неудачите и взела решение да се завърнат в „червена Русия“, където съветското правителство канело Куприн и му предлагало най-добри условия за работа. По това време книгите на писателя в Русия излизали в огромни тиражи – особено „Олеся“ и „Гранатова гривна“.
Куприн с любимата си съпруга Лиза
Решението било взето и през лятото на 1937 г. писателят е посрещнат на летището в Москва с големи почести. Година по-късно, на 25.08.1938г., той умира тихо в дома си – на 68 години. Умира така, както живял – почти на шега, леко, без да обръща внимание на славата. Но славата не го оставя – и до днес Аександър Иванович Куприн е в нейните вечни обятия.
AFISH.BG предлага на своите читатели няколко от безсмъртните цитата от произвденията на Куприн:
„Мислите в човешкото сърце са най-дълбоките води.”
„Всяка жена, която обича, е царица.”
„Хората взеха за любов нощта, също както за кражбите и убийствата.”
„Почти всяка жена е способна в любовта на най-висок героизъм.”
„Любовта… повече от богатство, слава и мъдрост… повече от самият живот, понеже тя не цени живота и не се страхува от смъртта.”
„Аз съм странник страстно влюбен в живота.”
„Сред равните побеждава този, който е уверен в своята победа.”
„Силата на любовната страст изравнява всичките разлики: пол, кръв, произход, възраст и даже социален статус – толкова велика е нейната благословена и причудлива сила! Но в тази стихия винаги властва не този, който обича повече, а този, който обича по-малко : странен и зъл е този парадокс!”
„Не в силата, не в ловкостта, не в ума, не в таланта, не в творчеството се изразява индивидуалността. А в любовта!”
Куприн и Шаляпин
AFISH.BG
