Ян Кохановски (ок. 1530 – 22.08.1584) се ражда в семейство, принадлежащо към средната шляхта в Жечпосполита и израства в дом, изпълнен с духовност и интелектуален опит. Има седем братя и пет сестри, които се отличават с богати хуманитарни дарби и способности.
През 1544-а се записва като студент в Ягеловския университет, където получава хуманитарно образование от учители като Шимон Марициус, Пьотр Розиуш и други. Тук Кохановски усвоява и латинския език, благодарение на който започва да чете европейска хуманистична поезия и прави първите си опити за писане на такава.
През периода 1552-1558 г. поетът пребивава в Италия, където постъпва в Португалския университет, за да изучава философия, филология и древни езици.Чете Омир в оригинал и прави опити да преведе фрагменти от „Илиада”. Негов професор тук е Робертело, който му предава неповторимите си знания по Старогръцка и Латинска литература. Кохановски учи анализ на древни текстове, което му помага да проникне в същността на античната литература.
Витраж в Ягелонския университет
1559 г. – Кохановски пътува до Париж, където се запознава с Ронсар ( 1524-1585 ), френски поет и член на Плеядата, наричан от своите съвременници принцът на поетите! От Ронсар Кохановски получава вдъхновението да твори на родния си, полски език и започва все по-ясно си дава сметка, че на латински не би могъл да разгърне пълноценно себе си. През същата тази година той се завръща окончателно в Полша и бива назначен за Кралски секретар при крал Зигмунд Август, като след няколко години творецът е изправен пред дилемата дали да продължи да гради кариерата си при краля или да се посвети изцяло на творческите си амбиции. Като типичен представител на Ренесанса, Кохановски избира второто!
Паметникът на Ян Кохановски
В началото на 70-те години на 16 век Кохановски се отказва от кралския двор и се премества в имението Чарноляс, наследено по бащина линия от предците му, където живее до смъртта си със съпругата си Доротея Подлодовска и многобройната си челяд.
Предлагаме ви три стихотворения, които звучат също толкова актуално, както и преди 4 века:
КЪМ ЕДНА ДЕВОЙКА
Не бягай ти от мене, моме ле красива,
на румените бузки чудно ще отива
брадата ми сребриста; тъй венец се сплита:
до лилията роза – плетка знаменита.
Не бягай ти от мене, моме ле красива,
сърцето щом е младо, нека да е сива
брадата; то така е, мила, отредено:
ей чесънът е бял, стъблото му – зелено.
Говори се дори – дано не те разсърдя –
на стария котак опашката е твърда.
Дъбът полуизсъхнал – клоните корави
стърчат си там, защото жилите са здрави.
ЗА НАСЛАДАТА
Наслада чиста няма на земята,
тя с ядове примесена е, братя.
Човек щом иска радости големи,
и злото някак трябва да приеме.
© Превод от полски: Иван Вълев
КЪМ ПАНИ…
Аз споменавам името ти, пани
и то го срещаш в много мои песни;
бих искал то над другите да блесне,
над всички твоят образ да застане.
И статуя от злато да направя
(достойна за такава добродетел
и красота) – сам бог ми е свидетел:
към тях не мога нищо да прибавя.
Египетските гробници от камък
не са безсмъртни, щом над тях премине
или порой внезапен, или пламък,
или в галоп ревнивите години.
А славата в словата ми ще свети,
без да изпитва страх от вековете.
© Превод от полски: Стоян Бакърджиев
AFISH.BG
