Рене Франсоа Гислен Магрит (1898 – 1967) е белгийски художник, един от основните представители на сюрреализма. Повлиян в началото на работата си от Де Кирико, по време на войната се отдава на плаката и рекламата. Характерно за стила му е съчетаването на предмети от ежедневието и бита в един необичаен контекст, което отключва нови значения. Дава размах на въображението.
“Фалшивото огледало”
Самият Магрит описва тези си картини като “Видими изображения, които не крият нищо, само внушават мистерия, а мистерията е непознаваема”.
Живо се интересува от връзката предмет – образ – наименование. Този интерес се проектира в редица “думи – картини”. Поради необичайното съчетание познат образ – друго наименование всеки предмет навежда на мисълта, че съществува д руг, който е зад него.
“Голконда”
Простотата в рисунъка му като че ли се противопоставя на екстравагантността при другите сюрреалисти – предметите му никога не губят обичайната си форма. Силата му е в странните комбинации. Често определят картините му като”сънища наяве”. Художникът обаче е уточнил– “Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат” .
“Безкрайното признание”
“Любовниците”
Магрит обожава да създава картини- парадокси, съчетаващи предмети и явления, несъвместими в нашата реалност.
Творбите му са изпълнени със страхове, въпроси, мечти.
“Синът човешки”
В края на дните си Магрит споделя: “Така и не разбрах защо се раждаме на този свят и защо умираме…”. Въпрос, отговорът на който усилено е търсил чрез картините си. И може би го е скрил, за да го намерим.
AFISH.BG
