РОЖДЕСТВО
Ръцете ми останаха сами.
Дъхът ми счупи всякакви окови.
Разбрах, че в този ден ти се роди.
Камбаните забиха като нови.
Небето приближи се до страха,
за който бях разказвал вече в песен,
и ми прошепна тихо на ухо:
„Не се страхувай, имаш син небесен!“
И аз си спомних, че във Витлеем
роден е Той, и тръпнела звездата,
а ти роди се, само че през ден.
За мен и майката ти са чудесата.
И нека оня Бог да ни прости,
и да се знае, че е във душите,
че НЕГО нямаше ли го у нас,
не би изплакал ти по обед, сине!
И в тази свята нощ на колене,
пред Рождеството с бъдещите рани,
аз падам тук пред майката на Бог
и два пъти в краката на жена ми!
ЕДВА СЕГА
На Г. Денков
Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.
Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.
Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.
Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.
Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна
За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене –
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.
РАЗГОВОР С ВЯТЪРА
На Лили Иванова и Ал. Кипров
Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми –
моята днес ще говори.
Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.
Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв, не се жаля.
Ще ми са всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
© Михаил Белчев
AFISH.BG
